НЕСТИНАРКА

Разпалваш

нестинарски огън

всред дърветата омайни -

по жаравата

да тръгна волна,

да танцувам до припадък,

докато накрая

отмаляла

сама не се превърна 

във жарава...

Мина Кирова

10.2008г.

 

СТЪПКИ

Познати стъпки, стъпки чужди

пред прага ми отекват всеки ден.

Едни очаквам, други ме събуждат

и хвърлят ме във смут студен.

Нетрайни стъпки, стъпки бодри,

жадувани, незнайно всели страх.

Заглъхват непотребни, горди...

Посяват радост в тихия ми свят.

Безлични стъпки, стъпки с име;

изваяни кристали в паметта.

Променят те неповторимо,

объркат ли се с твоята съдба.

Мина Кирова, 1996г.

Из "На виделина"

ПРОМЯНА

Създадени сме като хора

да чувстваме добро и зло.

Да чуваме, когато молят:

“Прости каквото е било!”

В борбата двете сили вечно

една със друга се менят.

Ту милост, ту пък често грешно

презираме – кога грехът

и чуждата съдба почерни,

забравили почти във миг

ръка за помощ да протегнем...

А може би, щом в нас боли,

добри да бъдем ни се иска,

да ни помагат и дори

по-щедра обич да извика

скръбта ни в хорските души...

Съмнение тогава няма,

че всички малко сме добри.

Кога настъпва таз' промяна,

та всеки ден сме много зли?

Мина Кирова, 1999г.

Из “На виделина”

НА ТЕБ

Жадувах те.

И чаках те безкрайно.

Невидимо те пазих в паметта.

Надявах се.

Запазих най-потайно

место за тебе в моята душа.

Очаквах те.

И търсих от години.

Взриви ме блясъкът на Вечността.

Бленувах те.

В сърцето приеми ме...

Обичана да бъда от сега.

Поисках те.

Изричах непрестанно

незнайното ти име в самота.

Повиках те.

Бъди за постоянно

във моя свят от бяла тишина.

Мина Кирова, 1996г.
Из "На виделина"

ДА БЪДА

Скала да съм: опора съм.

Въздух, Огън и Вода.

В пръстта заравям пръсти -

корени във майката Земя.

Твърда да съм. Търпелива.

Вятърът разнася семена.

Огънят ни топли и убива.

Морето носи радост и тъга.

Дърво да съм. Да бъда силна.

Храм свещен да сътворя.

С воля за живот и мисъл

вътрешния свят да променя.

Земя да съм. Да раждам плод,

в родилни мъки претворен.

С Надежда, Вяра и Любов

аз гледам в утрешния ден.

Мина Кирова, 2000г.

Из “На виделина”