събота, 21 март 2009 г.

РАВНОСМЕТКА

Вървях
към хоризонта от мечти,
а ангелите са заспали –
покрили
своите очи
за мъртвите с кристали...

Берях
от звездните поля цветя,
а болката кръвта топеше.
Превзела
паметния връх,
но без душа съм вече.

Живях
по илюзорни правила,
а истината вечна чака –
закрита
със воал тъга –
да ме спаси от мрака:

нахлул
от бягане и самота,
желания за власт и слава...
Изпивах
земна суета
от чаши със отрова...

Сега
на срещата на ветрове –
пронизващи без жал, стоя:
прогонват
мойте страхове
до порив нов – да бъда.

Tака,
че чиста да е съвестта;
духът делата ми да води;
свободна –
не на колене –
елмаз, от кал изровен... 

Мина Кирова
03.2009г.

петък, 13 март 2009 г.

ПРЕРАЖДАНЕ

Взрив.
Лъчи от огън
прорязват тъмнината –
пронизват мрака
и изгарят
наслоената отрова...

Вик.
Сълзи от вътре
пречистват тишината,
застинала в покой.
А светлината
изпълва
и последния микрон...

Вселената
пулсира в ритъм
на пеещи цигулки.
Вчера е замряло
под напора
на мъничкия кълн.

Пробудената
същност се разтваря
на лотоса в листата.
Възблагоухал
светът възкръсва
от изпепеления амвон...

Мина Кирова
03.2009г.