ПОТОКЪТ

Напират
пориви в недрата,
устремени
към светлика на деня.

Избликват
буйни и искрящи
водни струи,
огледални от върха.

Разливат
и заливат с нежност
по пътя си
земя и корен млад.

Покълва
под ръцете цвете -
цвят на лотос,
от сърцето ти изгрял.

  

Мина Кирова

02.2010 г.

КОСТЕНУРКА

По своя път поела,
бавно, мълчалива, крачи -
хоризонтът е пред нея,
нищо, че във здрач е.

На утрото лъчите
през черупката проникват;
за стрелите се е скрила
в броня от етичност.

Дълбоко във сърцето
мъдростта от пошлост пази -
усмихнато лице за тези,
себе си познали.

Мина Кирова

02.2010г.

ЕДИН

Само ти остана -
без предел и вечност -
живата ми рана
умиваш ежедневно...

Само ти, едничък -
коленичила пред тебе,
позволяваш да отпия
от извора ти жертвен.

Само ти, все още,
обичаш мойта грешност;
будиш ме свободна,
през пустинята ме водиш...

Само ти, единствен -
глава съм преклонила.
Моля, помогни ми

да съм тебе... 

или никой.

Мина Кирова

02.2010г.