събота, 30 октомври 2010 г.

МОЯТА МОЛИТВА

Отче,
дари ме с моженето да обичам,
когато изоставят ме в забрава;
дари ме с мъдрост изначална,
когато отчаянието ме поваля;

дари ме със кураж да ставам
достойнството ми щом погазят;
дари ме с устрема да бъда,
когато добродетелта посърва...

Отче,
дари ме с прошката ти да прощавам;
да съдя - не, разбираща да давам
последния си залък, нежност, вяра...

Дари ме пак със силата да оцелявам -
в пронизващата болка тебе да познавам
и до сетен дъх светините да не предавам.


Отче,
моля те благослови ме
живота свой така да изживея,
че чиста съвестта ми
с Първоизточника да се слее…



Мина Кирова
10.2010г.




неделя, 10 октомври 2010 г.

КОНТРОЛ


Събудената светлина
извира
капка по капка...
Защото потокът
изпуснат
е силен
изгаря до корен
и някак
по пътя помита
всичко загнило –
с мътилка и дим
се издигат
тъмите ни
скрити до дъно,
уж непознато...

И благо не е,
когато
към тебе
със същата сила
политат
озъбени нокти
в нощта.
Но можеш
със нежност
да вдишаш тъгата
от малкото
преболяно.
И пак да отвърнеш
със огън,
но сдържан…
Животът пребъдва
в дарената капка.


Мина Кирова
10.2010г.



събота, 2 октомври 2010 г.

ВОДА СЪМ


Когато съм пара,
горя и шептя.
Мъгла ли съм,
полепвам в дъха ти.
От допира с теб,
се превръщам в роса.
Леден кристал
и снежинка в ума ти…

Потокът
се влива в река.
А тя в океан
се прибира.
Нагоре се връща -
като дъжд те умива.
И в тебе попива
до извор.
И пак
в плодно дърво
се усмихва,
преоткрита
в свещен кръговрат…


Мина Кирова
10.2010г.



НЕ по М. ТВЕН


Вземи си шапката
и остави
вратата ми,
направена от хризантеми.
Шоколоденото
още ми горчи
от чаша узо
безкристално замразена.

Вземи черешката
и остави
сметаната
за дънната ми платка.
До нея,
за да стигнеш ти
Кошчей безсмъртни
ще познаеш многократно.

Вземи пантофката,
но остави
сърцето ми
да бъде Пепеляшка.
Че ти си просякът,
облечен като принц,
но не по Твен,
а само за фасада...


Мина Кирова
10.2010г.



петък, 1 октомври 2010 г.

КЛОПКА

Пак мълчиш. Коловозът,
напрегнат до крайния знак,
подслушва умът ти.
Разтеглил е устни в гримаса.
Не чака. Не тръпне от крак,
попаднал незнайно
в клопка на полуоси.
Наобратно чете те,
изгубил ключа към дома ти.
Стрелочник в дъжда,
непокапал ревера обърнат,
сменя посоките.
Мълчаливо. Към слънцето.



Мина Кирова
10.2010г.