NO MATTER

Когато по пътя ми минеш...
През битките
с вятърни мелници;
през дълбокото
на тъгата;
през плиткото
на самотата;
през върховете
на славата,
постигната с кръв...

Когато в следите ми стъпваш,
без да разбираш
защо се стремя
към извора
изначален,
където животът
се слива със смърт...
И няма значение
какво си мислиш
че съм...

Потърси ме.
Може и да споделя.
Залък. Прозрение.
Или стрелата
в целта.

 

Мина Кирова

05.2011г.

(НЕ)ПРОЗАИЧНО

В очите ти
обичам да се взирам –

безкрайна
и любяща доброта.
В осанката ти –
царствено спокойна;
в речта ти – шепот
или бързаща река.

В ръцете ти
обичам да заспивам –
обгърнали ме
с нежност във нощта.
На рамото
притихнала да сричам
в дъха ти
неизречени слова.

В сърцето ти
обичам да съм пристан
на дарената
от теб ми свобода.
След бури и летежи
там да свивам
гнездо орлово
в пролетна асма.

Мина Кирова

05.2011г. 

БЪДЕЩЕ НЕОПРЕДЕЛЕНО

В сърцето ти ще вляза тихо.

На пръсти – не, като сълза –

изронена във жлеба на мечтите,

останали от тъмната страна.

И там ще питаш има ли ме още.

Дали съм в мрака или съм заря.

Дали ще идвам само нощем,

когато прилепите са стреха...

Ще търсиш с пръсти броеница

във водката, удавена от дни.

И пак с гласа си ще помилваш

на двама ни най-вечните лъжи.

А после... Ще си тръгна тихо.

На пръсти – не, като сълза.

И в дланите ти, безнадеждно скрита,

ще жаря сякаш... твоя съм била.

  

Мина Кирова

05.2011г.

ДОКАТО ТЕ ЧАКАМ

Докато те чакам
да забравиш
да чертаеш
един и същи път,
инволюитивно
да повтаряш
избора на кръстопът...
И пак
към извора
да се завръщаш
от жажда да си сам,
броя звездите,
мълчаливо
те прегръщам
там,
където ручеите спират
в ликуване
пред нямата река,
погълнала
на имането дните...
Дишам.
Приютявам птици.
И съзиждам
общия ни храм.

Мина Кирова

05.2011г.

МИРАЖ

Затваряш прозорци,
врати и стрелки
в прашен часовник,
събрал
прашинки от обич.
Превързваш
средата -
да не кърви
от отдаденост
поругана.
Изстискваш
последния портокал
върху раната -
солница
с разбити стъкла.
Ледът е без джин.
И без сламка.
Само спомен
за миражни квадрати.
Без рамка.
В забавен каданс
потеглящи влакове.
Празни.
И не помня
да (те) е имало
преди да (те) създам.

Мина Кирова
05.2011г.