ЦЕЛУВКАТА

Дихание
в дихание.
Дизел и жар.
Пожар.
Нежност.
Дъх и желание.
Вдъхновение.
Близост.
Откритост.
Приемане.
Споделеност.
Отдаване.
Сливане.
Разтваряне.
Единение.
Цялост.

Мина Кирова
01.2012г. 

 

FINAL FANTASY

Да видя
как ходиш изправен...
След бури,
тайфуни, вихрушки.
След огъня,
в тебе изгарящ
всяко зло и омраза
безследно…
Да вдъхваш
на утро
целувката щедра,
в която се раждаш
за идния ден…
Обилно напълнен
със благо
и пееща благодарност
за дарена възможност
да бъдеш
най-доброто от себе си –
всичко, което
в действителност Си...
Светлина
в светлината.
Грижовност и ласка.
Топлина
в топлината.
Създател,
творец гениален
на всичко прекрасно,
което
с благослов
и молитва приемам,
че срещнах
в твое лице...


Мина Кирова
01.2012г.

 

ДАР

Искам
да ти подаря картина.
С твойте цветове.
В която ти си капитанът –

властелин
с попътни ветрове...

Където няма време,

нито вечност

в орлОвите криле.
И изборът ти винаги е ясен.

А взорът ти -

просторите сече.

Където ти си
цар на зверовете
в покоя на извечни начала.
И няма промисъл,
във който
сам не си си господар.

Където
в мантия ме вдъхваш,

загърнала те с нежност във нощта.

Защото просто знаеш,

че ме има.

Дихание за моята душа…

Мина Кирова

01.2012г.

ПРИСТАН

Идвам.
Дълга и нежна.
От там, където
няма време.
За да те прегърна.
За да те обичам.
В бялото.
Когато е тихо.
Когато заспиваш
в ръцете ми.
Спокоен в покоя.
Идвам.
За да остана.
Защото си в мен.
И те има.
Отляво. Завинаги.

Мина Кирова

01.2012г.

СБЪДНАТО СЕГАШНО

Има те...

Мой извор,
най-ярък и чист
до невинност. 

Всеки ден
в очите ми светиш
с щастливи зеници.

В утро от слънце

даряваш ми нежност.
Вечер заспивам
в ръцете ти щедри...

Има те...

В свободата
да бъда, постигам
всичко, което
е с корен небесен.
При теб да се връщам,
жадувам ли

обична песен. 

Има те...

Опиваш и пазиш
ме свята, желана.
Без да ми слагаш

брава изкована

за птица в кафез.

Има те...
Тук и вовеки.
Обич моя,
вдъхновена и вярна,

единствена и живяна

в сегашно
и сбъднато време.

Мина Кирова

01.2012г.

БРОД

Замръзнала е реката.
Ледът, по-тънък от косъм,
прозира.
На пръсти пристъпвам.
Всяка стъпка погрешна
може
вълшебството да убие.

Мостът е нишка.
Ефирна.
Подобно на лотос в пустиня.
Няма брод,
който да виждам.
Само пулсация,
която привлича.

Към нея стремя се.
Подобна на топлото вляво.
Дано да я стигна,
без да пропукам
най-светлия тласък,
даряващ ми точката в кръг
за ново начало.

Мина Кирова

01.2012г. 

СЛЕД БУРЯТА

В този свят
никой зъл се не ражда.
А се питам и питам
как човешкото в нас
избледнява, изражда?

Докато станем големи
все лошото учим.
Загърбваме детското,
невинността си
пречупваме...

Как става се питам
от светеца злодей?
От богатия - беден;
от нищия - змей...

И къде ли по пътя
се губим нещастни?
Господи, моля те
прости глупостта ни!

Научи ни да бъдем
смирени и щедри,
тъй както обичаш ни
еднакво за тебе.

Научи ни на прошка,
която умива...
Та в твоята благост
благодат да намирам.

Научи ни и още
на святост и сила...
У дома да се върнем
достойни и чисти.

Мина Кирова

01.2012г.