неделя, 22 януари 2012 г.

ПРИСТАН


Идвам.
Дълга и нежна.
От там, където
няма време.
За да те прегърна.
За да те обичам.
В бялото.
Когато е тихо.
Когато заспиваш
в ръцете ми.
Спокоен в покоя.
Идвам.
За да остана.
Защото си в мен.
И те има.
Отляво. Завинаги.


Мина Кирова
01.2012г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар