ИЗГУБЕН СВЯТ

На улици
несричаните стъпки.
На дланите,
нестигащи дъжда.
На чашата
наслада непоръбена.
На устните,
неспиращи дъха...

На лампите
несветещите крушки.
Завесите,
пропускащи навън
в прозорците
от свъсени висулки.
И блъскаща се
мисъл като звън...

Останаха
наопаки да се обръщат
в ръцете ти
след бледата печал.
От топлото,
което ни обгръщаше
в стоп-кадъра
на фантастичен свят.

Мина Кирова

02.2012г.

МЕГА НОВА

Разтапя се пясък

на лед и висулки –

центриран куршум

в плътта-кръвнина.

Разпиляна до пепел

в последните думи

на вихър, отнесен

в пустинна мъгла.

Където и редом

с бесове изтрещели

затрити безследно

са мигове бели

от ярост и гняв…

Най-плътна и тежка

тъмнината се стели

в секунда-предвестник

на Феникс зова.

Когато в секунда

се ражда и нова,

с триумф на живота

над хаос първичен,

хипер ярка,

живото-творяща

мега звезда.

Мина Кирова

02.2012г.

СНЯГ

Тихо. Вали.
По стените.
По свещите.
В иконостаса.
В перата
на гълъби.
По стълбата
на празна тераса.
В завеса
от облаци тъжни.
Закриващи слънцето.
И луната.
Вятърът носи
в шума на листата
ромон
от днешна река.
От пръсти.
И стъпки.
Обосели в нощта...

Тихо е. И вали.
Не остана
непокрита следа.
След бялото
премълчано.
Разтворено и умито
в снега.

Мина Кирова

02.2012г.