ПОРЪЧКАТА

Поръчай ми слънце
в зениците, мило.
Малко усмивки
от тези,
които обичам
да светят
на перваза ми сутрин.
Кафето
в чинийка от щедрост
по устните.
Целувка за вярност
по чЕлото с нежност.

Поръчай ми още
на рамото топло
най-тихия залез
след бурята мощна.
Ръката ти твърда,
държаща ме нощем,
незряща и слаба -
за полет над пропаст...

Поръчай това,
без което не мога...
От там.
До където не стигат
парите да купят
всичко
най-истинско.

Мина Кирова

07.2012г.

СИЛАТА В ТЕБ

Ти можеш...
Над облаците да ме вдигаш –
с крилете си могъщи
над градини, езера, поля...
И с грация на лебедова шия
устремено да ме дишаш
в бялото на огнена земя.

Ти можеш...
Неподвластен да превземаш
всеки корен
на прокълващ хляб.
Водата да си
на жадуваното време
в часа на изгревна заря.

Ти можеш…
Да си стрък, стебло, корона.
Въздигаща се горда
в непознати небеса.
С възпламеняващ тропот
на конете нощем
да водиш непокорната река.

Ти можеш…
Да си повече и всичко.
От дъното
издигащ твърдина.
Да си ми залък...
Дъх и глътка жива.
Обич моя, светла и добра.

Мина Кирова

07.2012г. 

ВОИН

И сам воинът е воин...
And he will be a soldier to the end.

Щом няма какво да изгубиш
и животът превърнат е в заем,
падат всички огради, заблуди,
родени в страха ти да бягаш -

да навеждаш главата покорно;
да се молиш за хляба насъщен.
И от кредит на кредит, немощен,
двата края едвам да завързваш...

Едничък остава да вземат
живецът във тебе изтляващ.
Нима със смърт ще уплашат
бедняка без дом и без вяра?

Така сама в боец те превръща
матрица с контрол над телата.
Без нищо, но всичко си всъщност.
Сам воин… Сега. И до края.

Мина Кирова

07.2012г. 

СЪЩНОСТ(ТА ТИ)

Гранит.

Върху скала.

Изваян в хиляди

и стотни векове.

Пиедестално

мраморен.

От лава.

Извираща

от твойте брегове.

Непоклатим.

И разширяващ.

Разгръщащ

в мощни махове

криле.

Упорито извървяващ

всеки връх

с пустинен пясък.

До оазис

в две ръце.

Кубичен трон.

Върху земята.

Със корен

в хиляди

и стотни небеса

Непоколебим.

До мрамор

До оставащ

път

от твоята следа.

Мина Кирова

07.2012г.

ПОМИРЕНИ СВЕТОВЕ

Привидно различни

от двете страни…

Една и съща монета

и кръгла луна.

Огряна от диря

на бяла вода.

До кръв и до капка

за утре от днес.

Когато остават

без памет и време

мелниците, от вятър

безкрили и стрес.

В хармония, цялост.

Простени сами.

Без страх от забрава.

Безпределни

и слети. Единни.

С чисти съдби.

Мина Кирова

07.2012г.