неделя, 27 януари 2013 г.

ВЯРНОСТ


Вярност е
от минус минимум
до максимум безкрайност.
Вярност е да не предаваш.
Вярност е и благодарност
за живота ти дарен.
В стотиците безсънни нощи.
С рамото другарско
всеки ден до теб.

Вярност е
да не забравяш
силата, със стойност обич.
Грешките си да надскочиш.
Прошката хилядократна
за посичащия меч.
Повтаряща се нестандартно
страстна непорочност.
Само... за един човек.

Вярност е
и минимум в безкрайност.
Естествено присъща вяра.
Като дъх, душа във плът.
Като дух божествен,
иманентно светещ.
Кръстен във водата,
за живот със синя кръв.

Мина Кирова
01.2013г.

неделя, 20 януари 2013 г.

SURVIVOR


"Адът е невъзможността да обичаме."
По "Изумрудените скрижали"
на Тот Атланта

Връщам се.
Там, където скочих.
Пророчество,
изписано
с кръвта на оцелял.
Невярваща
на думите съдбовни,
реших, че повече
от зло не ме е страх.

Ти казваше ми:
"Не дълбайте в мрака.
Не е за всеки
този път."
Но гордостта,
че нося светлината,
в безумец ме превърна.
Та опита си да сбера.

Сега очите ми
са изтънели.
И търся нишката
към своя бряг.
Проблясва отдалече
тънко острието...
И знам, че адът е
отсъствие на любовта.

Мина Кирова
01.2013г.

сряда, 16 януари 2013 г.

HARD TO BE TRUE


Не минавам. А преминавам.
Пускам котва.
До дъно.
Дълбая в калта.
В мътилката раните виждам.
С огън на дракон.
И отровата взимам. До дъх.

И не търся. Откривам.
Под тонове тиня
на елмази
скали от гранит.
Къртя основи. Съзиждам.
Без отвори
за нови стрели.

Не прелитам. Облитам.
Всеки полъх
на леден кинжал.
Да не пада
наострен в зеници.
От които си пил
най-свидния дар.

Мина Кирова
01.2013г.

вторник, 15 януари 2013 г.

СИНТЕЗ


Никога няма да спреш...
Да ме превърташ.
Да ме преобразуваш.
В разпадащите се атоми.
В ядрен синтез.
Под ударите премерени
скалата омеква
до пясъчна кал.
До изстиваща глина...
Без форма в ръцете ти.

И никога няма да спреш...
Да ме обръщаш.
Да ме преобразяваш.
В зазиданите иконостаси.
В светица без име.
От думите ти изваяна,
прелитам в отвъдното.
А душата ми в стреме
разшива юздите
на атомите взривени.

Мина Кирова
01.2013г.

неделя, 13 януари 2013 г.

ЦЯЛОСТ


Различен си.
От вчера.
И от онзи ден.
Реката,
слегнала в корито,
опитва се
да криволичи
в браздите ми
от теб.

Променлив си.
От вятър,
през недрата,
до слана.
Прогаряш като фас.
Дамгосваш.
Изсветляваш.
И издухваш
пепелта.

На крайности
рефлекс си.
И първично цял.
На дивеча
ценител.
С чаша вино.
Като грозд
в градината
узрял.

Но все си ти.
И близък.
И далечен.
Стрела и меч.
Жарава и крила.
От топлото
в кръвта ти вечна.
До тъмното.
От другата страна.

Мина Кирова
01.2013г.