ЛИПСА

Потъвам. Потъвам в безбрежие.
Тъгата е лодка. Без нос и гребла.
Безпосочно ни носи към вечности,
в които се губиш от гъста мъгла.

Изтрезнявам. Пияна от колоси.
Безидейни ни теглят стари лъжи.
Под дървото от брулени спомени
есента ни напомня, че зима кръжи.

Проверявам. Остатъчно време е.
Не претеглям отново тиха скръбта.
Тя е там. И ни чака прогледнали
да усетим смирено неискащ света.

Помирявам. И връзвам се в себе си.
Неизбежно да вкуся къшея хляб.
Щом липсваш, съм лодка без тежести.
И без центъра свой безсилна кървя.

Мина Кирова

11.2013г.

ЖИВЕЯ ТЕ...

Живея те. Нима е малко?

На улици без изход те зова.

Проклинам тясната си шапка.

И в локвите изтръсквам пепелта.

Живея те. Нима не стига?

На късен залез сладката сълза.

Завръщаща се във водата риба.

Нестихваща от жаждата върба.

Живея те. Нима е орис?

Съдбата често ни играе номера.

Да свикнем да горим без огън.

Да е студено нощем без вина.

Живея те. Нима е обич?

Да дишам пресекулно от душа.

Когато слънцето е тъмен облак,

да си ми глътка ярка светлина.

Мина Кирова

11.2013г.

ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ

Възпламеняваш ме.

От мрака палиш свещи.

Разпалваш клади

на отричаща се страст.

Във вихър на неспирна нежност

кърпиш вещите.

На липсващи отломки

от живот и страх.

Възвръщаш ме.

От светлото на сенки.

Прогаряни от святост

в първороден грях.

Погълната от цветни смески

зидаш пещите.

За глина, не извайвана

от майсторска ръка.

Пробуждаш ме.

Неистово искряща.

Въздигаща се крепост

на единство в самота.

Преобразувана от форма спяща,

стапяш ледници.

И в блясъка ме връщаш...

Безтегловна в тишина.

Мина Кирова

11.2013г.

ИГРАЕМ СИ НА ЖИВОТ

Играем си на живот.
На без ценности. На без норми.
Всяка пошлост е пълен възторг.
Разруха тотална
на всички устои.

Играем на бизнес и смърт.
На семейство, училище, време.
Няма пътека за грешната плът.
Любовта е химера,
развратно облечена.

И кърви от безверници,
вериги във себе си вплели.
Днес на власт е
"след мен и потоп".

Гротески театър.
Зад завесата лампи не светят.
Този свят непонятно
към пропаст забързал е ход.

Играем си всички.
С правилата на общата бездна.
Мълчаливо копаем калта.

Слепеем невежи.
В битките с вятърни мелници.
А утре е само
сянка в пръстта.

Мина Кирова
11.2013г.