НЕ-ПРИКАЗКИ БЕЗ ЛАО-ДЗЪ

Отдавна баловете са без маски.
И думите без действия горчат.
Москва събрала е сълзите в каски.
А зрелостта белязана е с дълг.

Отдавна зад завесата не вярват,
че казаното истина е там,
където не гнездят и корморани.
А костенурки бягат от калта.

Отдавна не узряват плодовете,
несети със грижовна, тиха страст.
Не никнат посеви след дъждовете
на недомислен, гневен ураган.

Отдавна клетките линеят празни
всред нишките на паяка-ловец.
И черни са по сметка всички сватби.
А влакът e с професия беглец.

Отдавна и слепецът сляп остава
за дъното и слънцето отвън.
Велики са далечните чукари,
а носещият е товар на своя път.

Отдавна... Нека немите не бавят
заветите на всеки жертвен стълб.
Поне един бранител да не падне...
Та жив да бъде в зърното светът.

Мина Кирова

12.2013г.

ОБИЧАМ ДА ЛЕТИШ...

Обичам да летиш.
В едно различно време.
Свободен от илюзии
за безвъзвратен крах.
Към слънцето
да дишаш устремено.
С криле от огън
и по вятъра без страх.

Обичам да трептиш.
С най-финия оттенък.
По петолиния
от цветни светове.
Да впиваш устни
в грива от безбрежност.
В пръстта заровил
томахавка и маче.

Обичам да струиш.
В лилаво и златисто.
Да бликва извор
с най-детския ти смях.
Да си свенливо
и до струна искрен.
Да си точно този,
който в себе си познах.

Мина Кирова
12.2013г.