ЖАЖДА

Вдъхнови ме да летя.
Отдавна не помня
вкуса на пчелите -
събирали дълго меда
от устни,
изпръхнали с питанки.

Вдъхнови ме да ехтя.
Като вик или ручей,
избликнал в тревата.
На боси нозе или сняг,
обагрен
от търсещи чапли.

Вдъхнови ме да звънтя.
Пенливо-тръпчива
в малиново вино.
Искряща да търся брега,
очакващ
мойто пристигане.

Вдъхнови ме да летя.
Рисувай ми капки
от пръхкава глина...
И топлата, рохка земя
нека ухае
на нежност безимена.

Мина Кирова
01.2014г.

ШЕПОТИ

Говори ми с очи -
в тях думите стихват.
С кроткия бриз замълчи
и завий ме с вълните.

Говори ми с ръце -
в тях речта ти бледнее
с онзи сладостен миг
споделено доверие.

Говори ми с дела -
с тях стават излишни
всички горди слова
на великото вричане.

Говори ми и с дъх -
в теб жажда отприщил.
Най-верен по тон е стихът,
мълчаливо изричан.

Мина Кирова
01.2014г.

ДО КРАЛ АРТУР

Нали си знаеш? - Рицари отдавна няма.
И този свят е грозен роб на суетата.
Тук всеки предпочита сляп в капана,
който е заложил, сам да се удавиш.

Обичаш ли... Лоялно плащаш данък
за всеки миг дарена в святост нежност.
Раздавай се! И пак раздай се без остатък:
за благодарност - не, за остър кремък.

Дори да вярваш, някой просто ще завиди
на устрема ти да летиш щастлив и бъдеш.
И за да гледа как без себе си умираш,
ще заклейми със кал лика ти триста пъти.

Но пак да водиш битки - липсва смисъл.
Надмощието ли е нуждата ти първа?
Конете ги убиват, изтощени с тичане.
А рицари от книгите ни не възкръсват.

Мина Кирова
01.2014г.

DREAMER

Искам да се сгуша във гърдите ти -
като в утроба, защитена от света.
Люлееща ме в тихото на дните ни,
далеч от всяка светска глъч и суета.

Искам да си близо до мечтите ми -
и в тях да светиш с глас звънлив.
Живително да бликаш по косите ми,
оплетени със пух след сладък вик.

Искам да си грейнал слънчев залъчко,
облитащ ме и скриващ ме в нощта.
За дълго, бързо да забравям всякакво
отдалечаващо ни зло в кавга и страх.

Искам и да тичаш по тревите ни -
раззеленени от безгрижния ни смях.
И всяка сутрин, сгушена в гърдите ти,
отново да се ражда чудото във нас.

Мина Кирова
01.2014г.

(НЕ)ЗНАНИЕ

Ти не знаеш как притихва сърцето
дочуе ли онзи спасяващ поток,
в който шепоти сриват предвзетост
и всяка мисъл е чута без зов.

Ти не знаеш, не може да сбъркаш
тишината, превзела всичко без свян.
Ни онази пътека, толкова бърза,
ни двора очакващ на скрития храм.

Ти не знаеш как умът е забулен
в сто причини от гордост и бяс.
Но този, привидният мускул е буден
и не бърка песента на Пегас.

Ти не знаеш, но можеш да вдишаш
всеки вик на откритост без страх.
И когато в него от себе си видиш
ще пребъдеш сам в Бог - океан.

Мина Кирова
06.2014г.

ПОВТОРЕНИЕ

Малко или преди това
след всеки край
или начало старо на света;
преди да се разлисти
жълтият венец
или след, но с много лед
уиски, пура и маслина,
в устата ти стопени
от узряла нива,
класове събрала
в шепа, рамо и дъга...
Малко, много малко,
но и винаги, и след това
започва някак си
да се повтаря
онзи край на старото начало
по стълбата,
извита към върха.

Мина Кирова
01.2014г.