РАМКА

Съжалявам

че не мога да бъда
идола в главата ти
снимката на нощното шкафче
пиронът в сърцето ти
разграфено с пергел

че не мога да скачам
по ритъма на бегачите
да отглеждам нюансите
да извивам платната
в нужния ти предел

че не мога да влизам
под ноктите и клепачите
да раждам фантазии
в малки пространства
обсебващи и с небе...

Обичам да правя нещата
когато отключа себе си
от тайното чекмедже.


Мина Кирова
04.2014г.

СЪДНИКЪТ ЕДИНСТВЕН

Кой определя дали сме достойни
за обич, за милост, другар или срам;
свободен от всичко, да бъдеш доволен;
лишен да си всякак в чуждия храм?

Кой определя какво е достойно
за всяка пътека, за път непрозрян?
С обувки високи да ходиш ли, бос ли
по тръните всякак да тичаш и сам.

Кой определя как и защо ли
другият има, не дал и не взел?
А ти се оплиташ в грешни неволи
и всякак не знаеш накъде си поел.

Кой разрешително вади, достойно
за съдник несъден, за съд призован?
Припозналият в себе си двойник
нека не бъде с доволство пиян.


Мина Кирова
04.2014г.

КЛЕТКА

Квадратите на времето прогниват

по нишките на спуканите ни души.

И връзката към изтока изстива

на зимата в балтоните без лик.

Поглъщат паралелите осмици

в безкрайното на всеки кръговрат.

Отлитат неизмерените птици,

прокудени с инстинктите на враг.

На изгревите трудно се доказват

тримерните ни, семпли сетива.

За безграничното остават жадни

ограничените ни в догми небеса.

Но пак на остров от огради стари

опитваш се да вдигаш зов и храм.

Във който и след битки да останат

устои за живот, във клетка неживян.

Мина Кирова

04.2014г.

НА ДЯДО

И още чувам гласа ти,
укротяващ тайфуните в мен:
обичаща дума от мъдрост -
не осъждаща, със старт за подем.

И още виждам очите ти
в придошлата и тиха река.
Със синия огън в сърцето ти
на велика и щедра душа.

И още си тук. И край мене...
Завети безсмъртни посял.
Все се стремях да приличам на тебе.
Чак сега осъзнавам това.

Да съм полезна безмълвно,
без награда за всяко добро.
Да не бия по пътя си тъпан.
Да не търся вина. Да съм войн.

Да съм закрилник. Любима.
И другар във всяка беда.
Да оставя след себе си име -
като тебе - за пример.

Ти така победи и смъртта.


Мина Кирова
04.2014г.