ИНСТИНКТ

Уморих се да плача със тебе, дете.
И в душата ти право да гледам

как чуждата воля нишки плете,

а всъщност те трови обсебен.

Уморих се да късам парчета, дете.

Тъй големи, че кораби движат.

Да превързвам и бърша носле

от сълзите, които се стичат.

Уморих се да виждам причини, дете - 

непорасло само в тишината,

лишена от ласка невзрачна поне,

изранена от саби и бягства.

Уморих се да тичам след тебе, дете.
И всяка крачка в миг да забързвам

да не паднеш с одрани до кръв колене.

Но калта се познава и с мърляне.

Уморих се да пазя от теб си, дете.

Толкова много уроци изстрадах. 

Но пак ще съм тук за вика ти с копнеж,

че съм нужна. Дори и разплакана.

Мина Кирова

05.2014г.

ЛЕКА НОЩ

Заспива денят.
И мислите стихват -
не спират пред твойта врата.

Уморени очите
притварят вълните
на буйстващи в теб сетива.

Заспива Луната.
Изгряват безпърхи
най-белите кръгли ъгли.

На дъното в чаша
спотайват се пръсти
от ласка в незнайни мечти.

Заспива светът.
Укротен от покоя
на своя забравен проблем.

И в утрото ново
събужда се зовко
отново роден променен.

Мина Кирова
05.2014г.

ИЗРЕЧЕНИЕ

Всеки ъгъл

може да бъде елипса,

когато пътешествията приключат

извън всичкото себе си.

Тогава кръгът се затваря

в утробата на будния сън.

Точката е ясна,

защото няма граници

на времето, в което

целостта е без значение

и е само усещане

за сбъднатост в междуредие.

Мина Кирова

05.2014г.

INSIGHT

Обичам да чувам мислите ти,
дори незначителните.
Обичам да те слушам
и когато мълчиш

в някаква паралелна вселена.

Обичам да ме разглеждаш
в теб или около себе си.
Да ме виждаш през призми
или в роза червена.

Обичам да ми шептиш
непосилно, едвам
докато изучаваш
световете несветски.

Обичам да дишаш -
с хриле или прям,
стопявайки се до усет
единствен в ръцете ми...

Обичам...
присъствието ти.
Бодливо, уютно
мъглисто, несръчно
вещо, отсъстващо
жадно, крещящо
искащо, вземащо
безвъзвратно отдадено...

Обичам.
Да те има.
Чисто, просто и семпло.
Ярко, незабележимо
искрящо до вечност.
Без да има причина.

Обичам те.
Моля те, да те има.
Сега или никога.


Мина Кирова
05.2014г.