събота, 26 юли 2014 г.

ТУК И СЕГА

Отпусни сетивата
по реката към храма -
веслата са леки.
От допира на земята
с жадния вятър
разпръсват се всички
двупосочни дилеми.

Полетът идва
с мах от забрава,
надскочил върха
на жалби и врява.
A вчера е само
опит в безвремие.

Утре е сянка,
емоция в драма,
птица без стреме,
възможност и вяра.

Душите се сливат
в мига вдъхновение.

Мина Кирова
07.2014г.

вторник, 22 юли 2014 г.

НАОПАКИ

Премести си очите
на другата улица -
перспективата е различна:
в паралелна матрица
черна котка пресича
на червено
между вчера и днес.

Апокалипсис най-мирен
не задръства душите.
Цветарка събира
непотърсени птици
от жиците, скръстили
ръце за молебен.

По паважа се стелят
думи нечути.
Небето е празно
и тича навънка
да запълни компютрите
(с мисли отникъде).

Още е рано
да ходиш за гълъби.
Само белият
някак си недостига
с мир до гърба ти.
Бог е молитва.

Мина Кирова
07.2014г.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

А ТИ ЗАСПИВАЙ...

А ти заспивай...
И по пръсти ме възкръсвай -
аз тихичко ще вляза във съня ти.
Затвориш ли вратите
на блуждаещите мисли
за някакво нечакано безсмъртие.

Ще те целувам дълго,
докато прелистваш
на миналите прошки
избледнели дните.
Ще те попивам чист
като откъснат
лист
от пролетно помилване.

И после ще повтарям
как ми липсваш
на всеки ъгъл
и завой безсмислен.
От чакането не остана свършек
на грешките,
които ни отписват.

Мина Кирова
07.2014г.





ПЪЛНОЛУНИЕ

Загаси светлините -
Луната още е будна.
В очертанията й
тоновете изстиват,
когато е пълно с откликване.
Приливът на вълните
обгръща тънките струни
по ръба на душите ни.
Позна ли ме?
Познах ли те?
- в този свят
- в друга минута
- в тихо издишване...
Дъхът е само милувка
в слетите половини
на цялото вдишване.

Мина Кирова
07.2014г.


неделя, 13 юли 2014 г.

ПО ДЕТСКИ

Не си тръгвай, докато не порасна -
крилата имат нужда от напояване.
Непрекъснато да се възвръщаш
към онова, което чупи нозете ти.
Да намираш бинтове за решетките,
оковаващи волята ти да стъпваш.
Меки са още коленете ми.
Само когато не търсиш, не бързаш
да получиш всичкото скрито от ляво.
А то е поточе с жажда за вяра,
че няма никога да си тръгнеш,
докато не порасна
за цялото сбъдване.

Мина Кирова
07.2014г.



сряда, 9 юли 2014 г.

РОНИН

Помниш ли огледалото, Ронин?
Как в прах облепва листата,
отронени вчера след вятър,
преминал през някаква сянка

на стъпки, отекнали глухо
в промеждутък на нечие време,
когато си мислеше колко
ли струва дъхът ти отмерен

сега или тук да си всъщност,
щом тегли те мостът на заден
в обковите върли и стръмни
на минало, уж безвъзвратно...

Изчисти ли огледалото, Ронин?
Още ли чакаш сякаш случайно
да минеш под дъгата от пориви
и да останеш по себе си, в тайни?

А господарят ти сам да забрави,
че властва, но без да те има.
Не можеш да връзваш ума си,
само защото
огледалото
е фалшиво.


Мина Кирова
07/2014

вторник, 8 юли 2014 г.

СЪНЯТ НА ПЕПЕРУДАТА

търпението е присъщо на силните
те знаят какво е да нямаш
когато бъркат с кофа в душата ти
преди още да е заспала
в пашкула на пеперудата
светът е само илюзия
очите сънуват
полята й утринни
и устни които целуват
без да разкъсват
на нишките връзките

чакай крилата на гарата
преди часовникът да удари
последния звук
по коловозите не изпращащи
пръсти отдаващи
в овално контурите
докато се събудиш
в паралелна реалност
от същност желана
без тръни и урви
на сбъднато утре

Мина Кирова
07.2014

четвъртък, 3 юли 2014 г.

БОГОЯВЛЕНИЕ

Познавам те. Отдавна те познавам.
И помня белите от светлина поля.
Свободна е душата от невзрачност,
намерила покой в покоя на съня.

Не стихва тук копнежът й по тебе
след всеки удар и несбъднат блян
да си творец на висше проявление,
а не в илюзии на егото си окован.

Непримиримо търся те отново
в най-близък и в случаен минувач.
Нагази ли водите на живота ми
и хули ли го, вместо да е в храм.

И хвърлям съчки в тихото огнище -
да не изгубя и последния завет:
човек голям е колкото стремежа си
да бъде копие на вечния отец.

Но пак не стихва жаждата по тебе.
Зове ме светлината с вечния покой.
От този свят безкрайно уморена,
желана да се върна в бащиния дом.

Мина Кирова
07.2014г.


.

вторник, 1 юли 2014 г.

ЕНЬОВЧЕ

Пеперудено ми е.
И пърхащо крилато.
От лилаво до морско синьо.
По залезите ми се тича
с онзи някой,
който в пеперуди ме облича.

И пристан ми е -
слънчев обръч
таран за всяка тъжна песен.
И люлка ми е
във ръце безоблачни.
Дори с най-мрачен буревесник.

Пеперудено ми е.
И полянено зелено -
тревите дъхат на липа и биле.
В което тъмното се стрива
и изчезва уморено.
От усмивката,
закичена с босилек.


Мина Кирова
07.2014г.