ПОЛЕТ

"Никой не може
да те научи на мъдрост",
казал мъдрецът -
или е вътрешно присъща,
или само се докосваш до нея
като чуждо тяло
без очертания
формата й е ясна,
но празна от съдържание
като огледалото,
в което се отразява,
изхвърлила
ненужните й емоции;
товарът й лек е,
свободен от заблудите
на неопитния,
не пожелал да прогледне.
Крилете са мощни
само, когато
не носят
излишното бреме.

Мина Кирова
11.2014г.

ФЕНИКС

Зова те -
от дълбините да излезеш;
от пепелта си да възкръснеш;
да разпериш пак
крилете си от огън,
да ме вдигнеш
паднала и по лице
и на колЕне
в блатен мрак.

Зова те!
Чуй ме! Събуди се!
Спомни си всеки изгрев
и победно зарево;
всеки миг на обич,
грижа, нежност, помощ;
и сила несломима
в най-тъмната ми нощ.

Зова те!
Знам, че съществуваш
и винаги във мен си бил.
Мой Феникс неугасващ,
от смъртта излитащ,
полети ме!
И спомни ми,
светлината в мен
че си родил.

Мина Кирова
11.2014г.

ДОВЕРЧИВО ЛЕТЯЩА СТРЕЛА

Пускам я...
да вилнее
бушува
излита
помита
преобръща
обгръща
преобразува
възражда
създава
стегната в обръча
интровертен
където събира
необходимата сила
за проявление
импулсивно
пасивно
имплозивно
но стакатно
светлинно
устремена
и пълна
с доверие.

Мина Кирова
11.2014г.

БЕЗМЪЛВНО

Той познава
любимите й пътеки
цветовете, нюансите
обувките
четката след банята
разресва я
обхожда ъглите й
изважда шиповете
на ахил
от връзките на сандалите й
поднася й палачинки
шоколад
и желаната книга
преди да посегне
с мисълта си към нея
обгръща я
с три пласта пух
в студените есени
превръща ги в злато
и никога не я пита
"Ще ме обичаш ли,
когато ме няма?"
защото знае
че винаги е бил
същността й
пречистена
(от обичане).

Мина Кирова
11.2014г.

ИМПРЕСИЯ

Два тона облаци
три чаши бърбън
столове
маси

фъстъци
и недомлъкване
млъкване
мълчим
тежи
горчи
тишината
помежду думите
взрив
помитащ
мрак неосъмнал...
Прошката
е обичане
без никакви
признаци
за неимане.

Мина Кирова
11.2014г.

ОТ БЯЛАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Тази нощ
луната не е заспала
не иска да сънува
неочаквани пориви
за нещо, което се случва
на някоя страница
в друг нечий живот
и не мечтае
да бъде загърната
от илюзиите за сбъдване
когато отсъстват
точно онези
тръпнещи  пръсти
от всяко докосване
предизвикващо
бури, цунами
изгаряне
пръсване
на хиляди атоми
докато осъзнае,
че няма завръщане
когато е невъзможно
от някъде
(и за никъде)
да си тръгнеш.

Мина Кирова
11.2014г.

АПОСТРОФ

Нещо бърбори в душата ми
с непотърсени мигли нарича
ръбовете на чашата
напоени

с отпечатъците на устни
неизричали думички
на голямото вричане
търсене
викане
даване
искане
за още от всичко
невидимо за очите
но знаещо,
че го има
отвъд хоризонта на
мислите
за правилно
и неистинно...
Великите взривове
не произлизат
от малко обичане.

Мина Кирова
11.2014г.

СОЛТА НА ЖИВОТА

Този свят е гладен за обич
в сивотата на своите дни.
Все се търсим и искаме още
да пием безмълвни очи,

в които са спрели минути,
относително взели шума
на матрица от гуми безумни
към нещо без име и бряг.

Все се чудим къде изостава
на сърцето копнежния зов,
пренебрегван в дела маловажни...
А хлябът клеясва без сол.

Все от другия чакаме дара
на живота - и с него да спре
този глад за огън негаснещ,
незахранили своята свещ...

Този свят полудял е за обич.
А силата вътре е - в нас:
щом мислим с нейната доза,
потокът й сам оживява кръвта.

Мина Кирова
11.2014г.

С ХЕЛИЙ ПО ИЗГРЕВ

Идва момент, когато
започваш да (из)хвърляш
торбите със пясък -
балонът олеква
излишните дрехи
остават до кофата
на суетата
за някой желаещ
да флиртува с(ъс) блясъка,
докато се наслаждаваш
на лекотата на въздуха,
издигащ те над вулкана
с трагични картини.
Драматизмът не е присъщ
на простотата
в чистия изгрев.


Мина Кирова
11.2014г.

ТОЧКА БЕЗ КРЪГ

Докато си част от мен
безсмислено е да търся себе си
да очертавам невъзможното
извън контекста на времето
в което сливането зачерква
пътищата нанякъде
целите
историите за бягство
гранд каньон на мечтите
облаците на имане
слънцето на липсите
и всички посоки на вятъра
недокоснал
онова, което е само
когато си част от мен...
Непознаването на тебе си
понякога е предимство
пред всичките елипси.

Мина Кирова
11.2014г.

AНОНС

Когато ме пуснеш
по допирателната
на вселенските принципи
на дълбоките ноти
не достигащи изгрева
на непомислени истини
не търсещи смисъла
тогава
само тогава
безтегловна
разтворена
чиста
и искрена
достигам себе си
в точката
на пълното сливане.

Мина Кирова
11.2014г.

ЗАВЕЩАНИЕ

Поискай невъзможното, запречил
на всички пътища посоките назад:
на птиците - отрязани крилете;
от огъня бушуващ - тръпнещ хлад;

от корените - да не вдигат ствола
към слънцето на устрема си ням;
от дивото - опитомен и сдържан порив
към всеки прилив, всякак непризван

да бъде среща на дъга и пясък
от атоми, преплитащи се в бяг...
Поискай всичко, даже без остатък,
когато няма връщане и път назад:

да си меда по острието на бръснача
и капка кръв, преляла от живот;
да си плача на малкото юначе
след първи дъх. И дъхав послеслов.

Поискай сила! Нека блика
във вените ти всеки Божи миг!
Нали светът захранва се от извор
на влелия се в него искрен вик.

Мина Кирова
11.2014г.