НОКТЮРНО

Не спря да вали.
В локвите кални проблясват
оловни прозорци.
С тъжна усмивка от здрача

прокапват следи
от щастливо глухарче.

Не спря да вали.
Не и този следобед
в преднамерено тъмно.
Сам ездач изнемогва
да събира звезди
от несбъднал се спомен.

Не спря да вали.
Може би утре е вчера
на свещи лилави.
Даже дъждът не отнема
дълбокия вир
от небесни олтари.

Мина Кирова
05.2015г.

ТАМ

Между небето и земята
най-несигурно е утрото.

Мравките не се настъпват,
докато вървят по пътя си.

Нито питат реката на живота
защо през стръмното минава.

Долината пълна е със лотоси,
след топъл дъжд възблагоухали.

Там в сблъсъка си двата свята
противоположно се отдалечават.

А небето се целува със земята,
щом слънцето в луната разпознае.

Мина Кирова
05.2015г.