СЛЕД НЯКОГА СЕГА

Още ли ме чакаш на онази спирка,
нахлупил козирката под дъжда?
Дали пребродил тъжно ще изсвириш
последния акорд на вечността?

Ще мислиш ли за любовта беззъба
подминала и нас, и младостта?
Или затворил си врата, излъган
от цялото безумство на света?

Ще искаш ли да тичаш под дъгата -
изгряла цветност в сиви небеса?
Ще молиш ли за прошка или святост,
открил на детството невинността...

А може би ще кажеш, че безсмислен
е всеки порив, озарил ни през съня,
във който пак сме чисти... И лъчисто
започва новото в часа на утринта.

Мина Кирова
09.2015г.

ВМЕСТО СБОГОМ

Нека всеки по пътя си тръгва
и посоките свои да следва...
Да, и очите без огън помръкват
недомиляно ли е сърцето.

Омекват най-тежките длани,
непотребни за ласка и укор.
Всеки ловец неуверен ще стане,
ако без прицел е и на мушка.

Ще нагарча и хлябът невкусен
зад врата и гърбава вяра;
няма чешми златоустни
да угасят братската жажда...

Нека всеки по пътя си тръгва,
щом така повелява сърцето.
Болният няма никаква нужда
от необич в мига безнадежден.

Мина Кирова
09.2015г.

НА ТИШИНАТА

От електричество и тишината натежа
изпразнена от думи и мълчания.
Без себе си и тя не е и сянка от това,
което само с нея опознаваме.

А само с нея ни се ходи под дъжда,
поливащ на дръвчето окончания -
за силата разказват в мръкнал тротоар,
разцепили по шева му стенания

на просяка или угрижен минувач,
последната врата затръшнал.
На гребена на бурната тълпа
изстиват обещанията гръмки...

Но още електричество в нощта
натрупва тишината злачна, сякаш
последен пристан е на самота
и хоризонт, от птици непогален.

Мина Кирова
09.2015г.

СМЯНА НА КОЛОВОЗА

в последната минута
когато не ти остава нищо друго
освен да се усмихнеш на слънцето
да погалиш дъжда
по гърба му мъркащо
да посадиш дръвчето на живота (си)
да преброиш остатъците
и приятелите си (насън)
някак си да изплуваш от дъното
когато (не) виждаш края 
смени стрелките
на изтока и запада
може би ще се получи
точно каквото (ти) е писано
или (ти) трябва точно сега
да става каквото ще става
Господ бил справедлив
в някаква паралелна Вселена
но на Земята няма розови очила
нито коктейл от оазиси
форевър

Мина Кирова
09.2015г.

ОРИС

По стръмното в тревите ще нагазя,
когато избледнея в празничните дни -
забравена, отхвърлена, презряна
внезапно ще се случа в нечии мечти.

И после в неизпята епопея
от злото ще извикам пълен мрак -
от него зрънцето добрата фея
в очи на лебед ще посява пак

как утрото на всяка къса памет
разлиства се като знамение отвъд.
И не по залез ще зарастват рани,
а още щом в зачатието прокървят.

Ще плаче някой - ехото ще връща
смеха му като изкривен акорд...
А аз, забравената, ще превръщам
нейде мрака в люлка на живот.

Мина Кирова
09.2015г.

ЦЯЛОСТ

Има място за всеки
и всичко си е на мястото -
и криворазбраните поети,
и мъдрия непреходен блясък;
и рибата в планинския ручей,
и борът вековен в гората;
птицата в нейния устрем
и шепота на тревата...

Има място за всеки
и всичко е на точното място,
приемаш ли живота ни земен
в божествената му цялост.

Мина Кирова
09.2015г.

ДРУГАТА ПОЛОВИНА

Само целувка
не е достатъчна
да завъртиш
невъзможното на обратно;
да върнеш часовника
в лустрото на мечтите;
да заб(р)авиш посоките;
да завържеш камите...

Пробвай
да видиш душата си
в нейното огледало:
другата (ти) половина
все още пази
спомена за сбъдване
в онова начало
преди хиляда години
откъснали се безлистия.
Повикай я по име
в бързия четиристишен -

само с целувка тогава
сливането до цяло
става възможно
в съвършена излятост.

Мина Кирова
09.2015г.

ВЪПРОС НА ВЪЗПРИЯТИЕ

Нищо не е толкова сложно,
колкото всячески ни изглежда -
животът се ражда от огън,
огънят поражда надежда.
Надеждата води до вяра
или вярата ни отнема.
Всичко може да е мъглата,
ако няма как да прогледнеш.

Нищо не е толкова просто,
колкото понякога ни изглежда -
просякът моли за помощ
с последната изветряла надежда;
богатият къта си хляба
за дни в самота оцелели;
можещият все първи избягва
опропастените си недели...

Всичко е толкова просто и сложно,
колкото сам си постелиш -
пребродиш ли пътя на невъзможното
израстваш докато се отсееш
от тъмното в светлината;
от бурята и в покоя...
Въпрос на гледна точка
е опората ни в живота.

Мина Кирова
09.2015г.

ЗАТВАРЯНЕ

никога няма да разбереш
затворил здраво оградата
между вчера и днес
на анализа
и очакването на утре
нито пък
как се раждат птиците
след бурята
където не е останало
и перо за пролетта
още по-малко
за прелета над океана
очите са вътрешни
потърси си друго оправдание
тишината се чува
само когато искаш
да я обичаш
като свое послание

Мина Кирова
09.2015г.

* * *

Тук и сега -
по-здрава котва
от болката няма.

* * *
Бушуват стихии.
Вселената подрежда
пластовете на душата.

* * *
Доверие...
Липса на крилете
ражда нищета.

Мина Кирова
09.2015г.

ЦИРК

По зрялост не прилича да играя
от някого поръчаните роли:
да съм добра, докато нехая
за чакани от мене пози.
А те са леки - под индиго
най-лесно се представяш
такъв, какъвто се издига
посредственият сред събратя.
И нищо на света не обещавам,
след себе си намерила покоя.
Не искам вещицата и палачът
ръце да стиснат след като помоля
за прошката, че съм еднаква
и с брата си, и със сестрата -
по чувствата им припознах се
в образа човешки и във святост...
Да, никак, ама никак не прилича
играта да играя до припадък.
А казват, че светът е цирка,
в който Господ себе си познава.

Мина Кирова
09.2015г.