НЯМА КАК

Няма как да знаеш всичко, Ронин -
можеш само да бъдеш осведомен.
Мрежата пращи от информация,
а ти си малък колкото бит.
Изписваш се с нула и единица
в нечий компютър без
да предполагаш дали изобщо
някой в този час те чете.
Няма как да можеш всичко, Ронин -
имаш само две ръце,
една глава и мозък
колкото се побира
в крехкото силно
човешко телце.
Няма и как да правиш всичко, Ронин -
откажи се от контрол.
Остави реката да си тече
кротко между половините
на земния ни живот
и този, който сто процента
предполагаме, че съществува
отвъд нашето измерение.

Мина Кирова
10.2015г.

ЖИВОТ

Да се снишиш до мравката в тревата;

от зрънце жито пак да израстеш;

да бъдеш сянката на волен вятър;

без присмех присмеха да понесеш;

да паднеш и да се въздигнеш мълком;

на падналия помощ някак да дадеш;

да всееш смях, където удрят гърбом

и с поваления напред да поведеш;

да се сбогуваш без да съжаляваш

за даденото, да благодариш и сам

посоката сменил, да не забравяш

уроците, надвили слепия ти плам;

да раздадеш от малкото, което имаш

и после в съд да се превърнеш за меда;

да си достоен с името си само тръгнал,

без свян невинен поздравявайки света...

Едничкият копнеж по живото отсявал

и в себе си отгледал мъдра добрина

е може би целта, с която си се раждал

и то ще се запомни даже след смъртта.

Мина Кирова

10.2015г.

НЕКА

Всяка добра мисъл
е ангел, който нашепва
за извора на живота.
Лесно е да бъдеш различен.
Трудно е да се слееш
с облака в небосклона.

Както цвета на дръвчето
безмълвно ухае на пролет
нека е утро след дъжд
с ръцете, донесли покоя.

Нека е изгрев след мрака,
да утихва след буря прибоя;
нека има звезди
и сърцето да пее след зноя;

нека е светло в нощта
и слънчо в зеници да свети;
нека е мир и свещта
тихо гори в душите во веки!

Мина Кирова
10.2015г.

В ОГЛЕДАЛОТО

Отдавна забрави за куклите, Ронин...
И колко е важно да бъдеш различен.
В сандъка ръждясват старите ро(к)ли,
а ти се вживяваш във мим безразличен.

Отдавна нехаеш за модата в мола -
обличаш се само с досадна душевност:
на някого нужна от пълна безличност,
на друг пък от скука за клюка потребна.

Отдавна не мислиш за грешките, Ронин.
Те зад гърба ти простено самотни остават.
Някой умело отсече вините без корен
и страховете попари в покоя на благост.

Отдавна не чакаш и тежка присъда -
мъдрецът не знае възторг и похвала.
Но някак си бързо, изглежда, че свършва
животът в безкрайния миг кръговратен.

Мина Кирова
10.2015г.

MASTER

След всичките предателства пресъхва
живецът до последната му капка.
А те такива са, защото просто
капаните на мозъка ни казват
кое е правилно и грешно;
добро ли е да сме добрички;
да служим още на модели
в забързаната ера архаични:
в борба да оцеляваме със злото -
доказващи се, симпатични;
в услуга на човечество и сродни
да тачим срещнем ли душите;
забравили тела и нужди,
докрай да жертваме живота
за уж насъщния, а по цървули
едвам докретваме до гроба...
Боде обаче трънче по петата -
могъщият над себе си владее:
свободен е едва, когато и успял е
да пусне сам и другите
от всякакви претенции.

Мина Кирова
10.2015г.

НЕПОВТОРИМАТА ВЕЧНА

Ще се стопяват залезите като птици,

отнесли и последния възможен пулс

на полети премръзнали и тежки жици

от бяла перушина в черния инфлукс.

И пак ще зъзнат минзухари ранни

от ледени въздишки в изоставен сняг.

Ще пърхат пеперуди, леко приласкани

от вятъра, разбунил тихата трева.

Ще идват и ще си отиват всички

прегърбени години в светлина и мрак.

Но няма да отгатват и да вписват никак

рутината в обичния и безбрежен впряг.

Защото Вечната е неприсъщо лична

за влюбения в своята единствена мечта.

И няма повторение, макар и да прилича

на всяка друга... Бленувана и жадна за крила.

Мина Кирова

10.2015г.