ОЦЕЛЯВАНЕ

Не се преборих. Слънцето се скри
зад облак от старинни суеверия.
Навярно още тон от сто злини
ще се стовари като гръм неверие.

Не се преструвах. Вятърът се спря
в едно дърво от птиче постоянство.
По трелите му утринни прозрях,
че няма нищо трайно и незнайно.

Не се прежалих. Езерото засия
в небесно златните си очертания.
По устремените весла разбрах,
че има утре и след век проклятие.

Не се и спрях. Пътеката изви
покрай реката на покой безбрежен.
От стръмното в душата ми следи
останаха след всеки бяг премерен.

Не се преборих. Просто оцелях.
И нямаше ни памет, нито браво.
От този свят ни пази лудостта
да го живеем истински изцяло.

Мина Кирова
11.2015г.

РАЗМИНАВАНЕ

Не всяка приказка е вълшебство,
за да свършва щастливо.
Принцовете не любят принцеси,
понякога или незримо.
Принцесите не носят пантофки,
а чанти на сто години,
в които едвам се побират
гримове за пред зрители.

Не всяка приказка е прекрасна,
нито е от Уолт Дисни.
В някои даже катастрофално
феите плачат и си отиват.
Но ти продължавай да вярваш
само в онази, където
твоето с моето щастие
дишат в едно за последно.

Мина Кирова
11.2015г.

ПРАВО НА ИЗБОР

На другия тротоар
ме чака послание -
може би си мисли,
че ще (го) приема,
защото съм длъжна
(да съм като него):
малко или повече
еднозначна.
Но всяка паралелна
вселена
носи и знака
на отрицание.

Мина Кирова
11.2015г.

ДУАЛИЗЪМ

Всяка истина е монета -

ако ти си ези, аз съм тура.

И някъде по средата пресечна

е точката на общата ни вина.

Всяка монета е толкова тежка

колкото обсебил я е света:

от слънце половината осветена,

зацапана е тъмната й страна.

И конецът си има свое начало,

а край неизвестен след него кръжи.

За да свърже душите ни в цяло

или с хвърчило надалеч да лети.

Думите също са крайни -

преобръщат за миг нечий свят.

Ако посял си ги с обич нетрайна,

нека в забрава след теб да мълчат.

Мина Кирова

11.2015г.