ОСНОВА

чувам първия рейс
някой тръгва за работа
друг да търси себе си
въртележката е безкрайна
между вчера и днес
още ли искаш да видиш
отражението (си)
в извора на откровението
то може да те излъже
с очите на чуждото мнение
вярвай на сетивата си
светът е (в) твоето въображение
нито повече
нито по-малко истински
от интуицията ти
обичай се

Мина Кирова
12.2015г.

(НЕ)БИТИЕ

тресе ме...
може би е лудостта
все още да съм жива
все още да живея
на ръба на постоянството
отхвърлянето на действителността
приемане на неизбежното
(не)вярата в чудеса
(които стават само в книгите)
раят бил на земята
(в някакво тук и сега)
адът също
(но той си трае необозначен)
изпий (си) коктейла (от мечти)
бъдещето продължава
да съществува
там
където смисълът е изгубен
а Бог е утроба
за износване на крила

Мина Кирова
12.2015г.

СРЕЩА

петдесет нюанса синьо
е рапсодията на небето
когато сменя настроенията си
прелива от пусто в (на)празно
без да пита за посоките
на (не)битието
и дали чашата е
наполовина пълна или празна
птиците отлитат на есен
но някои се връщат
а други остават там където
е котвата на сърцето
нюансите се сменят
небето остава същото
само то си знае
дали истината си струва да плаче
като струна разполовена
на топло и студено
върви и не спирай
докато не го срещнеш
още в този живот
(защото друг
може и да няма)

Мина Кирова
12.2015г.

ЩОМ СЕ НАЛАГА

още пазя деветата нота
ключа за тайното (ни) чекмедже
няколко едри банкноти
до поискване
в случай, че забравиш къде
е копчето за прошката
едно извинявай
понякога е повече от сбогуване
с лошия навик да премълчаваме
всичко, от което се страхуваме
а то ни връхлита зловещо
обсебва ни до (не)можене
знаеш ли колко е гореща
кожата, когато боли от прекъсване
на превключвателя
между мразя те и обичам
вземи си тетрадката с празните листи
аз мога и да се самоизтривам
(до поискване и) завинаги

Мина Кирова
12.2015г.