ОТКРОВЕНИЕ

Знаеш, че те обичам.
На ръба на живота
и пълното изтощение.
Между отчаяние
и надежда,
която презирам -
мами като мираж
с летящи кинжали.
Бих си поръчала вяра -
планини да премествам.
Но най-вече да натежавам
везните на смъртта
в полза на Слънчевия Ра.

Мина Кирова
05.2016г.

ИЗБОР

Това беше хубаво. Непремълчано.
Готово за посев. Във мрака.
Изстискано от ребрата и преболяно,
че никъде никой не чака.

Това беше призив. Към самотата.
Предтеча на бягство от ада.
Обсебване. И каляване на стомана.
След изгубване в мъртво начало.

Това беше всичко. В няколко реда.
Краят на пълна невзрачност.
Да се гаврят с душата ти вечно
е поносимо само от дявол.

Мина Кирова
03.2016г.

И АКО ПАК

И ако пак сънувам мрачния
живот, прелял от петолиния
по гвоздеите, на които алчните
жили ми бодат годините...
Недей да чакаш, приласкай ме,
жадуваща за обич непреклонна
пред белите коси и здрача,
витаещи след гръмко сбогом...

И ако пак погубена от мрачния
късмет, подай бокала
със билките ти - тучни пасбища,
събрали огън на здрачаване...
От залеза до изгрева смълчани
във шепите ти - обич без поквара
ела, подай ми я и цялата
не стига никога раздялата!

Мина Кирова
03.2016г.

ПЪТЯТ НА СТРАСТТА

Всяка страст е с миризма на пепел,
задави ли с неслепващи парчета.
И носи ни смъртта утеха крехка
след стръмното погубило ни ехо.

Бледнеят след пожара дръзки думи;
не чака никой първата награда.
Че обещанията луди са и кухи,
застигне ли ги разум безпощаден.

На кръвна дан и бурна клада
обрича тя душа, сърце и тяло.
Илюзии горят, мени се нравът,
стомана се кове, но само бяла.

Тъй огънят белязва безпризорен,
от вятър гонен, без вода разпален.
Но виж, в камината ли е положен,
да топли може - тихо до жарава.

Мина Кирова
03.2016г.

ДИАГОНАЛИ

Широкият смисъл,
пътеки без воля,
кръжене, растеж,
поникване, смърт...
Два облака бели
са спрели над мене -
има ли, има
точка пресечна?
Луната е кръгла,
вълкът си е вълк.
Някак си пак
неуловимо
пресрещам
истина гола,
изболяна до стръв.
Някак си пак
отново е вчера
и вниква безкрая
в обич и кръв.
Отново е скука
повторено салто,
реките обливат
безбрежност добра.
Великото никак
не търси случайност -
живее за себе си
в лъч светлина.

Мина Кирова
02.2016г.

ХАРЕСВАM (TE)

"Харесвам" е въпрос на настроение.
Броилка от хиляда и до сто.
Започва с него първото вълнение
и с отрицание завършва зло.

"Харесвам" е въпрос на възприятие.
Изгнание за някой, удар от капчук.
Изненадата, че някак си забавен,
значим и нужен, докато си още тук.

"Харесвам" е обозначение за нищо.
По-слабо от привързаност и стон.
Не се побира в прашна недействителност
и от обич не извайва цял потоп.

"Харесвам те" най-лесно се забравя
с появата на нов желан обект.
Но виж, обичаш ли, тогава няма
с какво любимия да бъде заменен.

Мина Кирова
02.2016г.

НАЧАЛО

Уча се.
Уча се да живея.
Заради себе си.
След пълната загуба
на целия смисъл,
на всяко значение;
на вярата
и на волята,
на любимите ми въпроси
"Защо?".
Уча се.
Да прохождам
в безветрие.
И усилието да не води
до изтощение.
Уча се.
По малко
да обичам и себе си.
Започва се.
Пътят пред мене е.

Мина Кирова
02.2016г.

С ОЧИТЕ НА СМЪРТТА

Загледам ли в очите на смъртта,
загубва всичко смисъл и значение.
Немеят знаци с явна пустота;
а волята се сменя с миг безверие.

И глъхнат сенки в светлия си мрак,
скръбта повяхва от ненужна слава.
Достойнство или чест играят там,
където живият за любовта забравя.

Обръщат се стените. Подът е таван
за глухия, презрял неволята преживе.
Загърбили и подиум, и блуден храм,
се учим да живеем без да е умиране.

Да. Загледани с очите на смъртта
бледнеят всичките ни дневни грижи.
Животът ни достига крайния си праг,
благодарим ли, че от всичко имаме.

Мина Кирова
02.2016г.

* * *

Поисках си почивка. И ми даде.
На стръмното в обветрения скат.
Закотвила ръцете си съм спряла
да питам и да търся до откат.

Но нишките на волята са тънки.
И тежко е за пробващия в страх
каква е силата ти да не стъпваш
в капана негов - от невяра ад.

Простени да са всички слепи...
Невиждащите също дирят път.
И слава нека да покрие всеки,
сторил място на прозрелия отвъд.

Мина Кирова
02.2016г.

ЗАВЕЩАНИЕ

Прошепвам те. В полуанфас.
Намирам те по пулса на живота.
Щурецът ми повтаря с твоя глас
до дъх последен с воля да се боря.

Да бъда изгрев. Да съм ти река.
От блатото да вадя диаманти.
Да виждам в тъмнината светлина;
да паля свещи - не, а ярки факли.

И в бурята за кораб като фар
да нося пристан и защита тиха.
Завет единствен и олтар без страх
е любовта, в кръвта до сол пропита...

Нашепвам те. И скътано без глас
повтарям си щастливо, че те има.
Вълшебствата са другата страна
на всяка пропаст и на всяка зима.

Мина Кирова
02.2016г.

ЗАБРАВА

Забравям те. От прекрояване.
Задъхана от сенки те зова.
Живот ли е, ако не чакаме?
Тинята не ражда свобода.

Живот ли е, ако повтаряме
пътеките утъпкани в снега -
от работа и битки побеляваме.
И в скуката не търсим сетива.

Въртим се в кръг. Растат годините.
А в стъпките на нашите деца
надежда сеем, че невинното
ще израсте до обетована земя.

Забравям се. До необятност.
От сенките извайва се стръвта.
Животът е неспирно преотваряне
на стар прозорец с нови небеса.

Мина Кирова
02.2016г.

ПРЕГРЪДКА

Прегръщам те...
В невидимите гънки
нощта закрива своето лице.
И някъде далече,
разтеглено и тънко,
мъгла се стели
в тихия отвес

на днешното ни,
непознато,
настигнато от утро
първо рождество.
След всяка смърт се ражда
нова жажда,
нова вяра,
нов живот.

И мислим си, че опознати
са всички огнени земи.
Че срещите не са случайни,
че има неоткрити
още дълбини.

Че вчера е далече,
а пък утре
започва в бляскавото днес.
Едни живеят, за да любят,
други вярват
в дълг и чест.

Но тук сега сме
и в прегръдка
тъмата се топи до злак.
И знам,
в последната ти глътка
потъва и сърцето ми,
и чакания влак.

И знам, че има още
земя и стъпки
в нашите следи.
В прегръдка топла
зрящ мигът е...
Ти само пак
ела ме прегърни!

Мина Кирова
01.2015г.

НОВО НАЧАЛО

Затварям страница.
За да отворя нова.
Навън се пука изгревна заря.
От хиляди възможности
за порив
избирам тази,
с която да летя.

Без страх от утро,
без въздишки
по мъртвото отминало поля.
Без пропуски
или излишно
по загубите да скърбя.

Отварям се
за всеки полет -
над стръмното оставащи следи.
Където има воля мощна
за живите
с победи без вини.

Затварям страница -
отварям нова.
По белите полета на страстта.
В които житото
се ражда с корен
без страх от смърт,
поквара и тъга.

Мина Кирова
01.2015г.

И ПАК Е ХАМЛЕТ

Кое е по-достойно за душата? -
Да въстанеш сам срещу отровните стрели?
Да оставиш злото да пилее вятър,
докато земята пагубно към смърт лети?

Да гледаш как изчезва всичко свято,
потъпкано във форми от безличен мрак?
Да вярваш, че без съпротива се стопява
на злобата човешка белязващия знак?

Да се стаиш, безпомощно да чакаш
от някой заблуден внезапен залп,
когато тя самата диша до припадък
от целия безумен, непонятен свят?

Кое, кое по-достойно за душата?
С последни сили съмнение да победи?
И във синхрон със собствения разум
мигом да пребори всичките злини.

Мина Кирова
01.2015г.

НЕВЪЗМОЖНОСТ

Разкриваш се.
Дума след дума
във фантазии
за кристално море;
в необяздени
от мрака лагуни;
в непревзето
от крилете небе.

Изразяваш (се
в) чувствителни струни,
разкъсващи бавно,
в същността си от лед.
Мъдростта се пробужда
от вечност безлунна,
подиграна вулгарно
от кални ръце.

Изкривяваш (се
в) оригиналност безлична.
Цинизмът е твоят
погубващ патент.
Игра безразлична
на оловна безмилост.
Любовта е химера,
заменена от секс.

Натрапваш. Изискваш
подчинение, нежност;
приемащи още отрова
от теб рамене.
Но ти не си никакъв рицар.
Реалният всъщност
живее в дома ми.
И е (в) мойто сърце.

Мина Кирова
01.2015г.

ЛИПСА

непреднамерено бавно забравям
дълго обмисляното коварство
тревите отровни
овалната стая
с премълани въпроси
разбирането на всичко
(което всъщност не виждаш)
оправданията и камите
отрязаните къдрици
всичките струни
в адажио или форте
знам че не можеш
да бъдеш отворен
сърцето ми е отляво
и на място, където
твоето винаги липсва
от вечност студено

Мина Кирова
01.2015г.

ДОСТОЙНСТВО

Не се принуждавай
да падаш,
да коленичиш с лице -
калта е удобна и топла
като удар под кръста
с полуремарке.

Не се унижавай.
Нивото
е кота под двеста
и хиляди псета във гръб.
Нека си лаят. Въпросът
е чест или смърт.

Не се престаравай.
Изглежда
презреният мрази от сой.
Тъй низко ограбва.
Не му подражавай
със бой.

Не се и прегърбвай.
Остава
да пазиш своята свещ.
Отсявай зърнОто от плява.
Сам ти бъди
достоен Човек.

Мина Кирова
01.2016г.