tag:blogger.com,1999:blog-74970483880626913802024-03-06T07:13:48.580+02:00Оазиси и миражиОАЗИСИ И МИРАЖИ
Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.comBlogger429125tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-88692902761300503052016-05-27T09:45:00.000+03:002016-05-27T09:45:04.609+03:00ОТКРОВЕНИЕЗнаеш, че те обичам.<br />
На ръба на живота<br />
и пълното изтощение.<br />
Между отчаяние<br />
и надежда,<br />
която презирам -<br />
мами като мираж<br />
с летящи кинжали.<br />
Бих си поръчала вяра -<br />
планини да премествам.<br />
Но най-вече да натежавам<br />
везните на смъртта<br />
в полза на Слънчевия Ра.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
05.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-44821825420359199002016-03-08T22:37:00.000+02:002016-03-08T22:37:48.730+02:00ИЗБОРТова беше хубаво. Непремълчано.<br />
Готово за посев. Във мрака.<br />
Изстискано от ребрата и преболяно,<br />
че никъде никой не чака.<br />
<br />
Това беше призив. Към самотата.<br />
Предтеча на бягство от ада.<br />
Обсебване. И каляване на стомана.<br />
След изгубване в мъртво начало.<br />
<br />
Това беше всичко. В няколко реда.<br />
Краят на пълна невзрачност.<br />
Да се гаврят с душата ти вечно<br />
е поносимо само от дявол.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
03.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-55482625762184409622016-03-08T10:55:00.000+02:002016-03-08T10:57:01.883+02:00И АКО ПАКИ ако пак сънувам мрачния<br />
живот, прелял от петолиния<br />
по гвоздеите, на които алчните<br />
жили ми бодат годините...<br />
Недей да чакаш, приласкай ме,<br />
жадуваща за обич непреклонна<br />
пред белите коси и здрача,<br />
витаещи след гръмко сбогом...<br />
<br />
И ако пак погубена от мрачния<br />
късмет, подай бокала<br />
със билките ти - тучни пасбища,<br />
събрали огън на здрачаване...<br />
От залеза до изгрева смълчани<br />
във шепите ти - обич без поквара<br />
ела, подай ми я и цялата<br />
не стига никога раздялата!<br />
<br />
Мина Кирова<br />
03.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-39215401167203415662016-03-07T00:34:00.000+02:002016-03-07T00:34:09.918+02:00ПЪТЯТ НА СТРАСТТАВсяка страст е с миризма на пепел,<br />
задави ли с неслепващи парчета.<br />
И носи ни смъртта утеха крехка<br />
след стръмното погубило ни ехо.<br />
<br />
Бледнеят след пожара дръзки думи;<br />
не чака никой първата награда.<br />
Че обещанията луди са и кухи,<br />
застигне ли ги разум безпощаден.<br />
<br />
На кръвна дан и бурна клада<br />
обрича тя душа, сърце и тяло.<br />
Илюзии горят, мени се нравът,<br />
стомана се кове, но само бяла.<br />
<br />
Тъй огънят белязва безпризорен,<br />
от вятър гонен, без вода разпален.<br />
Но виж, в камината ли е положен,<br />
да топли може - тихо до жарава.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
03.2016г.<br />
<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-29537540071872066602016-02-27T17:27:00.001+02:002016-02-27T17:27:58.396+02:00ДИАГОНАЛИШирокият смисъл,<br />
пътеки без воля,<br />
кръжене, растеж,<br />
поникване, смърт...<br />
Два облака бели<br />
са спрели над мене -<br />
има ли, има<br />
точка пресечна?<br />
Луната е кръгла,<br />
вълкът си е вълк. <br />
Някак си пак<br />
неуловимо<br />
пресрещам<br />
истина гола,<br />
изболяна до стръв.<br />
Някак си пак<br />
отново е вчера<br />
и вниква безкрая<br />
в обич и кръв. <br />
Отново е скука<br />
повторено салто,<br />
реките обливат<br />
безбрежност добра. <br />
Великото никак<br />
не търси случайност -<br />
живее за себе си<br />
в лъч светлина.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г. <br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-8522074251924346642016-02-25T16:12:00.000+02:002016-02-25T16:40:10.019+02:00ХАРЕСВАM (TE)"Харесвам" е въпрос на настроение.<br />
Броилка от хиляда и до сто.<br />
Започва с него първото вълнение<br />
и с отрицание завършва зло.<br />
<br />
"Харесвам" е въпрос на възприятие.<br />
Изгнание за някой, удар от капчук.<br />
Изненадата, че някак си забавен, <br />
значим и нужен, докато си още тук.<br />
<br />
"Харесвам" е обозначение за нищо.<br />
По-слабо от привързаност и стон.<br />
Не се побира в прашна недействителност<br />
и от обич не извайва цял потоп.<br />
<br />
"Харесвам те" най-лесно се забравя<br />
с появата на нов желан обект.<br />
Но виж, обичаш ли, тогава няма<br />
с какво любимия да бъде заменен. <br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г.<br />
<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-678016007191785462016-02-24T00:16:00.000+02:002016-02-24T00:20:16.598+02:00НАЧАЛОУча се.<br />
Уча се да живея.<br />
Заради себе си.<br />
След пълната загуба<br />
на целия смисъл,<br />
на всяко значение;<br />
на вярата<br />
и на волята,<br />
на любимите ми въпроси<br />
"Защо?".<br />
Уча се.<br />
Да прохождам<br />
в безветрие.<br />
И усилието да не води<br />
до изтощение.<br />
Уча се.<br />
По малко<br />
да обичам и себе си.<br />
Започва се.<br />
Пътят пред мене е.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г.<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-87488278790037942352016-02-23T23:41:00.000+02:002016-02-23T23:47:53.387+02:00С ОЧИТЕ НА СМЪРТТАЗагледам ли в очите на смъртта,<br />
загубва всичко смисъл и значение.<br />
Немеят знаци с явна пустота;<br />
а волята се сменя с миг безверие.<br />
<br />
И глъхнат сенки в светлия си мрак,<br />
скръбта повяхва от ненужна слава.<br />
Достойнство или чест играят там,<br />
където живият за любовта забравя.<br />
<br />
Обръщат се стените. Подът е таван<br />
за глухия, презрял неволята преживе.<br />
Загърбили и подиум, и блуден храм,<br />
се учим да живеем без да е умиране.<br />
<br />
Да. Загледани с очите на смъртта<br />
бледнеят всичките ни дневни грижи.<br />
Животът ни достига крайния си праг,<br />
благодарим ли, че от всичко имаме.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-21056101678856067312016-02-11T20:10:00.000+02:002016-02-11T20:10:04.943+02:00* * *Поисках си почивка. И ми даде.<br />
На стръмното в обветрения скат.<br />
Закотвила ръцете си съм спряла<br />
да питам и да търся до откат.<br />
<br />
Но нишките на волята са тънки.<br />
И тежко е за пробващия в страх<br />
каква е силата ти да не стъпваш<br />
в капана негов - от невяра ад.<br />
<br />
Простени да са всички слепи...<br />
Невиждащите също дирят път.<br />
И слава нека да покрие всеки,<br />
сторил място на прозрелия отвъд.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-55898010918292160682016-02-10T00:02:00.000+02:002016-02-11T18:10:43.843+02:00ЗАВЕЩАНИЕПрошепвам те. В полуанфас.<br />
Намирам те по пулса на живота.<br />
Щурецът ми повтаря с твоя глас<br />
до дъх последен с воля да се боря.<br />
<br />
Да бъда изгрев. Да съм ти река.<br />
От блатото да вадя диаманти.<br />
Да виждам в тъмнината светлина;<br />
да паля свещи - не, а ярки факли.<br />
<br />
И в бурята за кораб като фар<br />
да нося пристан и защита тиха.<br />
Завет единствен и олтар без страх<br />
е любовта, в кръвта до сол пропита...<br />
<br />
Нашепвам те. И скътано без глас<br />
повтарям си щастливо, че те има.<br />
Вълшебствата са другата страна<br />
на всяка пропаст и на всяка зима.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-30606408456527770242016-02-09T20:00:00.000+02:002016-02-09T20:00:06.265+02:00ЗАБРАВАЗабравям те. От прекрояване.<br />
Задъхана от сенки те зова.<br />
Живот ли е, ако не чакаме?<br />
Тинята не ражда свобода.<br />
<br />
Живот ли е, ако повтаряме<br />
пътеките утъпкани в снега -<br />
от работа и битки побеляваме.<br />
И в скуката не търсим сетива.<br />
<br />
Въртим се в кръг. Растат годините.<br />
А в стъпките на нашите деца<br />
надежда сеем, че невинното<br />
ще израсте до обетована земя.<br />
<br />
Забравям се. До необятност.<br />
От сенките извайва се стръвта.<br />
Животът е неспирно преотваряне<br />
на стар прозорец с нови небеса.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
02.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-33641377806922082972016-01-11T20:59:00.001+02:002016-01-11T21:03:10.728+02:00ПРЕГРЪДКАПрегръщам те...<br />
В невидимите гънки<br />
нощта закрива своето лице.<br />
И някъде далече,<br />
разтеглено и тънко,<br />
мъгла се стели<br />
в тихия отвес<br />
<br />
на днешното ни,<br />
непознато,<br />
настигнато от утро<br />
първо рождество.<br />
След всяка смърт се ражда<br />
нова жажда,<br />
нова вяра, <br />
нов живот.<br />
<br />
И мислим си, че опознати<br />
са всички огнени земи.<br />
Че срещите не са случайни,<br />
че има неоткрити<br />
още дълбини.<br />
<br />
Че вчера е далече,<br />
а пък утре<br />
започва в бляскавото днес.<br />
Едни живеят, за да любят,<br />
други вярват<br />
в дълг и чест.<br />
<br />
Но тук сега сме<br />
и в прегръдка<br />
тъмата се топи до злак.<br />
И знам,<br />
в последната ти глътка<br />
потъва и сърцето ми,<br />
и чакания влак.<br />
<br />
И знам, че има още<br />
земя и стъпки<br />
в нашите следи.<br />
В прегръдка топла<br />
зрящ мигът е...<br />
Ти само пак<br />
ела ме прегърни!<br />
<br />
Мина Кирова<br />
01.2015г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-66123228149131792162016-01-11T14:01:00.000+02:002016-01-11T21:08:03.124+02:00НОВО НАЧАЛОЗатварям страница.<br />
За да отворя нова.<br />
Навън се пука изгревна заря.<br />
От хиляди възможности<br />
за порив<br />
избирам тази,<br />
с която да летя.<br />
<br />
Без страх от утро,<br />
без въздишки<br />
по мъртвото отминало поля.<br />
Без пропуски<br />
или излишно<br />
по загубите да скърбя.<br />
<br />
Отварям се<br />
за всеки полет -<br />
над стръмното оставащи следи.<br />
Където има воля мощна<br />
за живите<br />
с победи без вини.<br />
<br />
Затварям страница -<br />
отварям нова.<br />
По белите полета на страстта.<br />
В които житото<br />
се ражда с корен<br />
без страх от смърт,<br />
поквара и тъга.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
01.2015г.<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-74023854969828791202016-01-11T13:24:00.001+02:002016-01-11T13:34:50.835+02:00И ПАК Е ХАМЛЕТКое е по-достойно за душата? -<br />
Да въстанеш сам срещу отровните стрели?<br />
Да оставиш злото да пилее вятър,<br />
докато земята пагубно към смърт лети?<br />
<br />
Да гледаш как изчезва всичко свято,<br />
потъпкано във форми от безличен мрак?<br />
Да вярваш, че без съпротива се стопява<br />
на злобата човешка белязващия знак?<br />
<br />
Да се стаиш, безпомощно да чакаш<br />
от някой заблуден внезапен залп,<br />
когато тя самата диша до припадък<br />
от целия безумен, непонятен свят?<br />
<br />
Кое, кое по-достойно за душата?<br />
С последни сили съмнение да победи?<br />
И във синхрон със собствения разум<br />
мигом да пребори всичките злини.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
01.2015г. <br />
<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-27330531184375142932016-01-11T11:38:00.000+02:002016-01-11T11:38:55.407+02:00НЕВЪЗМОЖНОСТРазкриваш се.<br />
Дума след дума<br />
във фантазии<br />
за кристално море;<br />
в необяздени<br />
от мрака лагуни;<br />
в непревзето<br />
от крилете небе.<br />
<br />
Изразяваш (се<br />
в) чувствителни струни,<br />
разкъсващи бавно, <br />
в същността си от лед.<br />
Мъдростта се пробужда<br />
от вечност безлунна,<br />
подиграна вулгарно<br />
от кални ръце.<br />
<br />
Изкривяваш (се<br />
в) оригиналност безлична.<br />
Цинизмът е твоят<br />
погубващ патент.<br />
Игра безразлична<br />
на оловна безмилост.<br />
Любовта е химера,<br />
заменена от секс.<br />
<br />
Натрапваш. Изискваш<br />
подчинение, нежност;<br />
приемащи още отрова<br />
от теб рамене.<br />
Но ти не си никакъв рицар.<br />
Реалният всъщност<br />
живее в дома ми.<br />
И е (в) мойто сърце.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
01.2015г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-43333220060878276622016-01-01T16:10:00.000+02:002016-01-01T16:10:16.692+02:00ЛИПСАнепреднамерено бавно забравям<br />
дълго обмисляното коварство<br />
тревите отровни<br />
овалната стая<br />
с премълани въпроси<br />
разбирането на всичко<br />
(което всъщност не виждаш)<br />
оправданията и камите<br />
отрязаните къдрици<br />
всичките струни<br />
в адажио или форте<br />
знам че не можеш<br />
да бъдеш отворен<br />
сърцето ми е отляво<br />
и на място, където <br />
твоето винаги липсва<br />
от вечност студено<br />
<br />
Мина Кирова<br />
01.2015г.<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-6820470699137047112016-01-01T12:40:00.001+02:002016-02-11T18:29:07.682+02:00ДОСТОЙНСТВОНе се принуждавай<br />
да падаш,<br />
да коленичиш с лице -<br />
калта е удобна и топла<br />
като удар под кръста<br />
с полуремарке.<br />
<br />
Не се унижавай.<br />
Нивото<br />
е кота под двеста<br />
и хиляди псета във гръб.<br />
Нека си лаят. Въпросът<br />
е чест или смърт.<br />
<br />
Не се престаравай.<br />
Изглежда<br />
презреният мрази от сой.<br />
Тъй низко ограбва.<br />
Не му подражавай<br />
със бой.<br />
<br />
Не се и прегърбвай.<br />
Остава<br />
да пазиш своята свещ.<br />
Отсявай зърнОто от плява.<br />
Сам ти бъди<br />
достоен Човек.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
01.2016г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-55916334072015671942015-12-14T06:09:00.000+02:002015-12-14T06:09:05.448+02:00ОСНОВАчувам първия рейс<br />
някой тръгва за работа<br />
друг да търси себе си<br />
въртележката е безкрайна<br />
между вчера и днес<br />
още ли искаш да видиш<br />
отражението (си)<br />
в извора на откровението<br />
то може да те излъже<br />
с очите на чуждото мнение<br />
вярвай на сетивата си<br />
светът е (в) твоето въображение<br />
нито повече<br />
нито по-малко истински<br />
от интуицията ти<br />
обичай се<br />
<br />
Мина Кирова<br />
12.2015г.<br />
<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-67668278509843372362015-12-14T05:45:00.000+02:002015-12-14T09:42:06.871+02:00(НЕ)БИТИЕтресе ме...<br />
може би е лудостта<br />
все още да съм жива<br />
все още да живея<br />
на ръба на постоянството<br />
отхвърлянето на действителността<br />
приемане на неизбежното<br />
(не)вярата в чудеса<br />
(които стават само в книгите)<br />
раят бил на земята<br />
(в някакво тук и сега)<br />
адът също<br />
(но той си трае необозначен)<br />
изпий (си) коктейла (от мечти)<br />
бъдещето продължава<br />
да съществува<br />
там<br />
където смисълът е изгубен<br />
а Бог е утроба<br />
за износване на крила<br />
<br />
Мина Кирова<br />
12.2015г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-50626481926607088902015-12-06T02:29:00.000+02:002015-12-10T18:53:50.962+02:00СРЕЩАпетдесет нюанса синьо<br />
е рапсодията на небето<br />
когато сменя настроенията си<br />
прелива от пусто в (на)празно<br />
без да пита за посоките<br />
на (не)битието<br />
и дали чашата е<br />
наполовина пълна или празна<br />
птиците отлитат на есен<br />
но някои се връщат<br />
а други остават там където<br />
е котвата на сърцето<br />
нюансите се сменят<br />
небето остава същото<br />
само то си знае<br />
дали истината си струва да плаче<br />
като струна разполовена<br />
на топло и студено<br />
върви и не спирай<br />
докато не го срещнеш<br />
още в този живот<br />
(защото друг<br />
може и да няма) <br />
<br />
Мина Кирова<br />
12.2015г.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHctj9_x8DoLCq7eOTc6CCHL2-NA5_0Zp2nwo06swcEzVTjwMhkWKWvgcVrrRxgHuwQ3JP1V4XMMA5N0an-NnJMc7YSobsHo4rc1JSlaaiV6Uz55aDl09NGf512k71M2pbsQHyJFInZhA/s1600/lake-6482d.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="213" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHctj9_x8DoLCq7eOTc6CCHL2-NA5_0Zp2nwo06swcEzVTjwMhkWKWvgcVrrRxgHuwQ3JP1V4XMMA5N0an-NnJMc7YSobsHo4rc1JSlaaiV6Uz55aDl09NGf512k71M2pbsQHyJFInZhA/s320/lake-6482d.jpg" width="320" /></a></div>
Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-91087936044372876812015-12-06T01:59:00.001+02:002015-12-06T23:29:34.164+02:00ЩОМ СЕ НАЛАГАоще пазя деветата нота<br />
ключа за тайното (ни) чекмедже<br />
няколко едри банкноти<br />
до поискване<br />
в случай, че забравиш къде<br />
е копчето за прошката<br />
едно извинявай<br />
понякога е повече от сбогуване<br />
с лошия навик да премълчаваме<br />
всичко, от което се страхуваме<br />
а то ни връхлита зловещо<br />
обсебва ни до (не)можене<br />
знаеш ли колко е гореща<br />
кожата, когато боли от прекъсване<br />
на превключвателя<br />
между мразя те и обичам<br />
вземи си тетрадката с празните листи<br />
аз мога и да се самоизтривам<br />
(до поискване и) завинаги<br />
<br />
Мина Кирова<br />
12.2015г.Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-13115603393291746982015-11-29T21:42:00.002+02:002015-11-30T11:20:32.761+02:00ОЦЕЛЯВАНЕНе се преборих. Слънцето се скри<br />
зад облак от старинни суеверия.<br />
Навярно още тон от сто злини<br />
ще се стовари като гръм неверие.<br />
<br />
Не се преструвах. Вятърът се спря<br />
в едно дърво от птиче постоянство.<br />
По трелите му утринни прозрях,<br />
че няма нищо трайно и незнайно.<br />
<br />
Не се прежалих. Езерото засия<br />
в небесно златните си очертания.<br />
По устремените весла разбрах,<br />
че има утре и след век проклятие.<br />
<br />
Не се и спрях. Пътеката изви<br />
покрай реката на покой безбрежен.<br />
От стръмното в душата ми следи<br />
останаха след всеки бяг премерен.<br />
<br />
Не се преборих. Просто оцелях.<br />
И нямаше ни памет, нито браво.<br />
От този свят ни пази лудостта<br />
да го живеем истински изцяло.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
11.2015г.<br />
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-86784519169519192192015-11-28T19:28:00.001+02:002015-11-30T11:23:42.450+02:00РАЗМИНАВАНЕНе всяка приказка е вълшебство,<br />
за да свършва щастливо.<br />
Принцовете не любят принцеси,<br />
понякога или незримо.<br />
Принцесите не носят пантофки,<br />
а чанти на сто години,<br />
в които едвам се побират<br />
гримове за пред зрители.<br />
<br />
Не всяка приказка е прекрасна,<br />
нито е от Уолт Дисни.<br />
В някои даже катастрофално<br />
феите плачат и си отиват.<br />
Но ти продължавай да вярваш<br />
само в онази, където<br />
твоето с моето щастие<br />
дишат в едно за последно.<br />
<br />
Мина Кирова<br />
11.2015г.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhQhRBoic3t_sr9arTWhxwvqHxLVXf0gNb1O7GETa0LPKDu4nuHpZB0Ef-LBHnfslNmIQs1TbOyddbKfz6nx9VLbUIsp78b7jg8JqjCVdlnwzR7RkHn0MJLC5UHUn4-jQXqwAK065FTklU/s1600/Beauty+%2526+the+beast.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="300" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhQhRBoic3t_sr9arTWhxwvqHxLVXf0gNb1O7GETa0LPKDu4nuHpZB0Ef-LBHnfslNmIQs1TbOyddbKfz6nx9VLbUIsp78b7jg8JqjCVdlnwzR7RkHn0MJLC5UHUn4-jQXqwAK065FTklU/s400/Beauty+%2526+the+beast.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">
<iframe width="320" height="266" class="YOUTUBE-iframe-video" data-thumbnail-src="https://i.ytimg.com/vi/w8hjGTOan7k/0.jpg" src="https://www.youtube.com/embed/w8hjGTOan7k?feature=player_embedded" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></div>
<br />Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-25106371081370015982015-11-22T22:45:00.000+02:002015-11-28T19:20:36.129+02:00ПРАВО НА ИЗБОР На другия тротоар<br /> ме чака послание -<br /> може би си мисли,<span class="text_exposed_show"><br /> че ще (го) приема,<br /> защото съм длъжна<br /> (да съм като него):<br /> малко или повече<br /> еднозначна.<br /> Но всяка паралелна <br /> вселена<br /> носи и знака<br /> на отрицание.</span><br />
<br />
<div class="text_exposed_show">
Мина Кирова<br />
11.2015г. </div>
Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7497048388062691380.post-70587294196112659722015-11-21T18:10:00.000+02:002015-11-21T23:13:57.953+02:00ДУАЛИЗЪМ<div class="_39k5">
<div>
<div class="_2cuy _3dgx">
Всяка истина е монета -</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
ако ти си ези, аз съм тура.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
И някъде по средата пресечна</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
е точката на общата ни вина.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
<br /></div>
<div class="_2cuy _3dgx">
Всяка монета е толкова тежка</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
колкото обсебил я е света:</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
от слънце половината осветена,</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
зацапана е тъмната й страна.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
<br /></div>
<div class="_2cuy _3dgx">
И конецът си има свое начало,</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
а край неизвестен след него кръжи.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
За да свърже душите ни в цяло</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
или с хвърчило надалеч да лети.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
<br /></div>
<div class="_2cuy _3dgx">
Думите също са крайни -</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
преобръщат за миг нечий свят.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
Ако посял си ги с обич нетрайна,</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
нека в забрава след теб да мълчат.</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
<br /></div>
<div class="_2cuy _3dgx">
Мина Кирова</div>
<div class="_2cuy _3dgx">
11.2015г.</div>
</div>
</div>
Мина Кироваhttp://www.blogger.com/profile/11112454130737067305noreply@blogger.com1