петък, 27 ноември 2009 г.

МОНА ЛИЗА

Една Джоконда
гледа от стената -
зад стъкло от
вчерашния ден.
С усмивката на Сфинкс
прошепва в тишината,
че тайна пази...
И смутен,
едва ли в нея искаш
да проникнеш -
разпада се
в парчета голота.
Тя, тайната,
остава си такава -
предизвикателна
и млада,
прикрита във шедьовър,
загадка, йероглиф -
проникнеш ли във нея,
вероятно красотата
ще превърнеш
в тленност
или в мит.

Мина Кирова
11.2009г.


понеделник, 23 ноември 2009 г.

СИЛА


НЕ
ръцете да извиеш
на слабия – обезверен;
да се надсмееш
на падналия – унижен;
да се чувстваш по-велик
от бедния,
когато със пари
купуваш чест и слава
или си длъжник
на съдбата си със здраве...

Туй лесно е, уви!

А ДА
забравиш
раната, посипана със сол.
И в нямането си да можеш
последната искра
за нов живот
на търсещия да дадеш.
През болката си
да прогледнеш –
напред да продължиш –
дори,
когато само за молитва
отворени все още
са нечии очи...

След всеки удар
да изправиш
снага и дух на оцелял,
но не циничен и велможен,
а щедро чашата
(със блага мъдрост)
на жадния предал.

Мина Кирова
11.2009 г.

вторник, 17 ноември 2009 г.

ДАР(БА)

Да се възхитиш
на силния във свойта слабост,
на смелия - във своя страх;
на мъдрия, когато оглупял си;
на ловкостта на своя враг;
на бързия, когато изоставаш;
на веселяка в своя плач;
на утринния поздрав бодър
след нощта, изгубен в здрач...

Сърцето ти открито да посрещне
великото в човека си е дар,
който сам по себе си достоен
за възхищение е... И олтар.

Мина Кирова
11.2009г.