ПРЕГРЪДКА

Прегръщам те...
В невидимите гънки
нощта закрива своето лице.
И някъде далече,
разтеглено и тънко,
мъгла се стели
в тихия отвес

на днешното ни,
непознато,
настигнато от утро
първо рождество.
След всяка смърт се ражда
нова жажда,
нова вяра,
нов живот.

И мислим си, че опознати
са всички огнени земи.
Че срещите не са случайни,
че има неоткрити
още дълбини.

Че вчера е далече,
а пък утре
започва в бляскавото днес.
Едни живеят, за да любят,
други вярват
в дълг и чест.

Но тук сега сме
и в прегръдка
тъмата се топи до злак.
И знам,
в последната ти глътка
потъва и сърцето ми,
и чакания влак.

И знам, че има още
земя и стъпки
в нашите следи.
В прегръдка топла
зрящ мигът е...
Ти само пак
ела ме прегърни!

Мина Кирова
01.2015г.

НОВО НАЧАЛО

Затварям страница.
За да отворя нова.
Навън се пука изгревна заря.
От хиляди възможности
за порив
избирам тази,
с която да летя.

Без страх от утро,
без въздишки
по мъртвото отминало поля.
Без пропуски
или излишно
по загубите да скърбя.

Отварям се
за всеки полет -
над стръмното оставащи следи.
Където има воля мощна
за живите
с победи без вини.

Затварям страница -
отварям нова.
По белите полета на страстта.
В които житото
се ражда с корен
без страх от смърт,
поквара и тъга.

Мина Кирова
01.2015г.

И ПАК Е ХАМЛЕТ

Кое е по-достойно за душата? -
Да въстанеш сам срещу отровните стрели?
Да оставиш злото да пилее вятър,
докато земята пагубно към смърт лети?

Да гледаш как изчезва всичко свято,
потъпкано във форми от безличен мрак?
Да вярваш, че без съпротива се стопява
на злобата човешка белязващия знак?

Да се стаиш, безпомощно да чакаш
от някой заблуден внезапен залп,
когато тя самата диша до припадък
от целия безумен, непонятен свят?

Кое, кое по-достойно за душата?
С последни сили съмнение да победи?
И във синхрон със собствения разум
мигом да пребори всичките злини.

Мина Кирова
01.2015г.

НЕВЪЗМОЖНОСТ

Разкриваш се.
Дума след дума
във фантазии
за кристално море;
в необяздени
от мрака лагуни;
в непревзето
от крилете небе.

Изразяваш (се
в) чувствителни струни,
разкъсващи бавно,
в същността си от лед.
Мъдростта се пробужда
от вечност безлунна,
подиграна вулгарно
от кални ръце.

Изкривяваш (се
в) оригиналност безлична.
Цинизмът е твоят
погубващ патент.
Игра безразлична
на оловна безмилост.
Любовта е химера,
заменена от секс.

Натрапваш. Изискваш
подчинение, нежност;
приемащи още отрова
от теб рамене.
Но ти не си никакъв рицар.
Реалният всъщност
живее в дома ми.
И е (в) мойто сърце.

Мина Кирова
01.2015г.

ЛИПСА

непреднамерено бавно забравям
дълго обмисляното коварство
тревите отровни
овалната стая
с премълани въпроси
разбирането на всичко
(което всъщност не виждаш)
оправданията и камите
отрязаните къдрици
всичките струни
в адажио или форте
знам че не можеш
да бъдеш отворен
сърцето ми е отляво
и на място, където
твоето винаги липсва
от вечност студено

Мина Кирова
01.2015г.

ДОСТОЙНСТВО

Не се принуждавай
да падаш,
да коленичиш с лице -
калта е удобна и топла
като удар под кръста
с полуремарке.

Не се унижавай.
Нивото
е кота под двеста
и хиляди псета във гръб.
Нека си лаят. Въпросът
е чест или смърт.

Не се престаравай.
Изглежда
презреният мрази от сой.
Тъй низко ограбва.
Не му подражавай
със бой.

Не се и прегърбвай.
Остава
да пазиш своята свещ.
Отсявай зърнОто от плява.
Сам ти бъди
достоен Човек.

Мина Кирова
01.2016г.