ТРИ

Три пъти се врекох в тебе –

три пъти отрекох

свободата си

да бъда мен:

онази, що те чува в ромон,

във въздишка на морето,

в усмивка на лале...

онази, дето сутрин вижда

огнено кълбо на колесница

в подарения й ден...

онази, с усет доловила

присъствието ти безлико

в зеници, непоробени от тлен...

Дали след този избор

три пъти ще моля

отново да съм тази,

създадена от теб?

Мина Кирова

03.2010г.

АДВОКАТ НА ДЯВОЛА

Обич моя, най-нежна и свята,

каква е цената да бъда до теб?
Кариера и власт във замяна
светът ми предлага през ден...

Дали предавал съм в изкушение
на страст мимолетна, пари на върха?
Или с тънко ласкателство вчера
пак подхлъзнат летя в пропастта?

Дали различавал съм Скрития
от онзи, законът до буква познал,
така, че с прикрито лукавство
да ме води в заблуда към грях...

Обич моя, най-нежна и свята,
дали съм достоен да бъда до теб?
За слепеца най-чистото злато
оловно тежи наместо сърце.

Мина Кирова

03.2010г. 

НА ДЖОНАТАН (Ливингстън - Чайката)

Без криле останах, Джонатан -
към слънцето не мога да летя -
отвъд мечтите да прескоча
до извора кристален, без тъма...

А там и ято няма, Джонатан -
те, птиците, остават на брега
с очи - изпити кладенци от просяци,
слепеещи за по-далече от вина.

Облаци прииждат, Джонатан -
закрили пътя са със рутина...
А как желая да се нося още
по вятъра на мойта същина.

Мина Кирова

03.2010г.