КАНА

Все там стои
захвърлената кана -
забравена във своя свят:
отдавна няма
кой да я напълни -
с пробито дъно,
без капак...

От покрива една сълза
се плъзна в нея.
Стените й погали
по пътя си навън.
В пръстта се гмурна
с въздишка
безметежна.

Фиданката разцъфна
след вековен сън.

Мина Кирова

05.2010г.

СМИРЕНИЕ

И ако може
да не срещам
лишения и болка днес;
да не живея в бедност;
думите отровни
да не стигат мен;
врагът да не напада;
да не трябва
над бездна да прохождам пак.
След всяка пропаст
да изправям
за нов градеж снага...

Oт чашата горчива, моля
да не пия веч'.
Ти знаеш - протестирам.
Но да бъде Твойта воля,
че тъй ме правиш
истински Човек.

Мина Кирова

05.2010г.

ПРИМИРЕНИЕ

В недочутия звън

на разбити камбани,

в полумлечния път,

невървян и от теб,

пак кънтят

неповитите рани

в ритъм заглъхващ –

половинка сърце.

Там забравен

стои и не чака

прагът прашасал

от толкоз' мечти.

Крещят коловози.

Напразен семафор

в очите ми гони

пресъхнал светлик.

Мина Кирова

05.2010г.

УСИЛИЕ

В циферблата

на времето

стрелките прохождат.

Отвъд хоризонта

на вчера и днес.

Огледално

прегръщат се

клони разлистени.

До утре е само

крачка напред.

Мина Кирова

05.2010г.