вторник, 22 март 2011 г.

САТЕН

Пламък от свещ
между петолиния
по стената.

Овалът горещ,
забравил наметката
пред вратата.

Аромат на канела,
сметана и мускус
по китките.

Жарава нетленна
отдадено диша
по изгрев...


Мина Кирова
03.2011г.



сряда, 2 март 2011 г.

МЪЛЧАНИЕ


Пред белия лист
на покоя
паметта
безусловно мълчи.
Неизписана
стара история
в гърлото спряла,
горчи и свисти.
Незапочнати
спомени
изгорелите пръсти редят.
В следи непроходили
чезне ли,
чезне ликът
на ден, обещан
за ново начало.
А краят
застанал е някак си
в страница
избледняла...

Мина Кирова
03.2011г.

неделя, 13 февруари 2011 г.

ПРЕТОПЯВАНЕ

Топи се, топи се
оловото...
И кипва кръвта ми
от огън, изгарящ
сенките в мен.
От бури превита,
повтарям молитва
за утро,
от слънце огряно...
И стискам
в ръцете си зрънце –
паметни думи
във мрака – ще мине,
и това ще премине –
претворено,
родено
в име и същност
пребяла и чиста...

 
Мина Кирова
02.2011г.

 

петък, 11 февруари 2011 г.

ИЗБОР


По "Гробниците на Атуан"
от Урсула Ле Гуин

Пак мракът ослепява очите ти
с влудяваща, смъртoносна тъма,
с чернотата на свят под земята,
изпълнен с жестокост
и страх от живота тъга...

Там светлият лъч, за кратко проникнал
призова те по име, със сила и власт -
изначално роден в светлината,
разпозна те – запалена свещ
под капака злина.

Във схватка вековна се сгърчи умът ти
всред болка и ужас да бъдеш творец.
Свободата е избор, и то доброволен.
Ти сам си избра... да останеш
изгаснал фенер...

Мина Кирова
02.2011г.
  



неделя, 6 февруари 2011 г.

ПОБЕДА


По Урсула Ле Гуин,
"Магьосникът от Землемория"


"Познай себе си!" написал мъдрецът

след пътя, изминат всред сенки
и в мрака, от смърт изтъкан.
Във нощи безсънни клепачи тежЕли
с въпроси за грях неразбран...

Там бродели призрачни твари
на страх, безнадеждност и гняв;
на злоба безмерна и завист;
на гордост, безмилостна власт...

Но там и светликът негаснещ огрявал
на смелия дните с устрем и плам –
да вижда живота в труда на пчелите,
с открито лице срещу своя си срам.

В едно осъзнал ги, че част са от него.
С решимост в душата зло овладял...
И мракът отстъпил пред взора му ведър –
пробудена пее съвестта като храм.


Мина Кирова
02.2011г.