НА ДЯДО

И още чувам гласа ти,
укротяващ тайфуните в мен:
обичаща дума от мъдрост -
не осъждаща, със старт за подем.

И още виждам очите ти
в придошлата и тиха река.
Със синия огън в сърцето ти
на велика и щедра душа.

И още си тук. И край мене...
Завети безсмъртни посял.
Все се стремях да приличам на тебе.
Чак сега осъзнавам това.

Да съм полезна безмълвно,
без награда за всяко добро.
Да не бия по пътя си тъпан.
Да не търся вина. Да съм войн.

Да съм закрилник. Любима.
И другар във всяка беда.
Да оставя след себе си име -
като тебе - за пример.

Ти така победи и смъртта.


Мина Кирова
04.2014г.

УКРОТЯВАНЕ

Все по-плътно те искам до себе си.
Все повече имам нужда от теб.
Защото за тебе, за тебе живея,
мое мило и нежно, любимо момче.

С годините всичко бавно утихва -
амбиции луди и гръмки мечти.
На времето щуро бесния ритъм
с тъги и проблеми събаря стени.

Затваряш прозорци с грешни дилеми.
И зидаш си храм, лишен от вини.
Във който покоя сам да намериш,
след толкова бързеи с остри скали.

Улягаш и ти. Прощаваш. Забравяш...
И в люлка от длани искаш да спиш.
Най-важното сякаш, накрая остава
по земния път с другар да вървиш.

 
Мина Кирова
03.2014г.

ЗАВЕТ

Обичай колкото и както можеш -
с теглилки чужди никак не мери.
Светът е шарен - пъстър и безбожен.
Различен или не, бъди си ти.

Обичай колкото и както знаеш.
По своя усет - честно и без грим.
На чистото вкусът е дълготраен.
И силата е в чувството да си.

Обичай колкото и както чувстваш.
Обичта тирани никак не търпи.
Докато си жив и имаш ли импулса,
къпи се в огън. И пламъка бъди!


Мина Кирова
03.2014г.

ГРОЗДОБЕР

От думите ни натежаха
дори и гроздовете оцелели.
От бели облаци чардакът
не смее вече да се смее.

А стълбата, за нежност зряща,
ехти от будните ти стъпки...
Върви към топлото отляво -
не пита. Смисъла не търси.

Дали е праведно и грешно.
Дали е в края или почва...
На тази вечна въртележка
не никнат цветните простори.

Усмихваш се. И лъч откъснат
преплита се с диханията сляти.
Въпросите из сенките замръкват.
От виното на пълните ни чаши.


Мина Кирова
03.2014г.

ОБЕЩАНИЕ

Ще те измълча. До края.
В гребени по голите стени.
В ласка на изръбен вятър.
В тихото на огнени води.

Ще те измълча. Без пясък.
Без спрели в часове стрелки.
В екота на всеки стряскащ
водопад от гаснещи звезди.

Ще те измълча. До бяло.
След всяка загуба и тътен зъл.
До шепот на нетленна вяра.
И с изстрела последен за из път.

Ще те измълча. Дори без хляба,

омесен в бистрите треви.

За да можеш пак, достигнал края

да си ручея светинно чист.

Мина Кирова
02.2013г.