ОПОРНА ТОЧКА

Мъдростта е мека като река,
улегнала в свойто корито.
Не осъжда, не сочи с ръка
на всеки, който не пита.

Не налага. Не убеждава. Сама
на бора могъщия корен облива.
С блага дума пои. Не кори и дъба,
що в листата си птичките сбира.

Но във кротката, силна вода
всеки жаден за нея се влива.
Чак тогава е чута без страх...
Точка опорна за всяка молитва.

Мина Кирова
07.2015г.

АНТРАКТ

Догаряш се.
В антракта на последната цигара.
Над дъното надвесил се,
а устните ти шепотно прогарят
по ръбовете изгладнели
протяжното си първо действие.

До второто не стигат
еднопосочно две усмивки.
С надъхано лице просвирват
ненужно влаковете - оптимисти.
Ти ли чакаш онова момиче
от сцената със куче на завоя?

Мина Кирова
07.2015г.

ПРОДЪЛЖЕТЕ ГО ВИЕ

Хубаво е,
че някои неща се отдалечават
и се пръскат
като мехури с небивалици;
че избледняват и изостават
по пътя ни изгревен.

Хубаво е също,
че може и да не помним,
затиснати с тонове болка
или олекотени и меки,
разтоварили се от нея.

Хубаво е,
че водата тече неизменно
в коритото от промени;
че ни отмива с годините
по завоите причестени.

Хубаво е,
че има и думи,
изричани от безсилие,
в които след време откриваме
точно нужната сила.

Хубаво е (може би),
че сме живи;
дишаме още и пишем;
че ни има дори. Но...
продължете го вие.

Мина Кирова
07.2015г.

ОСВОБОЖДАВАНЕ

Кроткото ти "да"
разбива кристалната сфера,
капсулирала страховете ми;
разтваря ги
като слънце дъждовна мъгла;
превежда ме през тях;
обгръща ме и унася
в плясъка на крила,
достигнали тихия бряг
без илюзии и съмнения...
Благодаря ти за повея, вдъхващ
стъпка напред
с продължение.

Мина Кирова
07.2015г.

СКИТНИЦА

Душата ти потърсих за утеха,
по сродство не познала тиха ласка.
Прокарала към нея сто пътеки,
не стигнали до същност, а до блясък.

Изгубих нейде в дирите на мрака
Надеждата и Вяра - с главно име.
Оказа се, че пътят им постлан е
с цинизма на незрящи в клетки птици.

А те крещяха, че са слънце лятно,
безплатно що раздава светлината
на жито и на плевел... Кукумявка
пригласяше им с тайни непонятни...

Да, търсих те - по сродство безуспешно
сто дерета сухи с кладенци засявах.
Душата скита все в неведоми полета
докато изтлее до подобие на сянка.

Мина Кирова
06.2015г.