ВРЕМЕ

Времето

се блъска във стените

на вчерашното днес,

на утре не дошло.

Летят минутите

към края

на несбъднатото в нас

разперено крило.

Събираш

в шепите си смелост

напред да крачиш,

ала виж:

докато във колебание

трепериш,

изтекли са

броените ти дни...

Мина Кирова

09.2009г.

ТИ НЕ ПОЖЕЛА

Докато те търся

преброих звездите,

взирайки се

в блясъка студен.

Душата ми крещеше

за слънцето, което

криеше лицето

в облак набразден...

Разпознах те

в сълзИте спотаени,

и отронени в дъжда.

Поисках да остана,

също като тебе,

в стаята

на споделена самота.

Но пак студът нахълта

и загърна ме с халат

от празнота.

Заспивам, заспивам

в съня ти,

който ти не пожела...

Мина Кирова

09.2009г.

СЪМНЕНИЕТО

Съмнението

разяжда ни душата,

щом пуснем го във нас.

Как трудно е

да имаш вяра

на човек,

обичащ ни без глас.

И само в погледа му

изтерзан четеш,

че убивал си го бавно...

Любовта отива си,

когато предадеш

на завистливите мълви

доверието свято.

Мина Кирова

09.2009г.

ИКАР

Колони

синя и червена

предверие на храм крепят.

Слънцето

усмихва се в зенит.

Нажежен е пясъкът.

Стъпките

отекват по гранит.

Но няма кой

да чуе трясъка -

крилете

са от восък натежал

и обгорен -

разпадат се...

Перата

кой ще събере

от пясъка?

Мина Кирова

09.2009г.

ДИВА РОЗА

Белее пясъкът

от огнени следи

на стъпки нежни.

Диво цвете

в кърваво цъфти

за две ръце.

Отекват крачки

в полумрака ням,

превзел сърцето.

Оазисът мираж е,

а водата - блян.

Илюзия за вечност.

Мина Кирова

09.2009г.