В топлината на думи
разлива се чаят.
Мед от очите ти
в мене потича.
Шепотни длани
наливат със сладост
сетивата ни жадни
за нежност до вричане...
И пак в коловози
препъват се дните,
забравили бриза
на чая в душите.
Тънеят словата
до ехо нечуто –
прибоят отмива
несбъднато утро...
Мина Кирова
09.2010г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар