В сърцето ти ще вляза тихо.
На пръсти – не, като сълза –
изронена във жлеба на мечтите,
останали от тъмната страна.
И там ще питаш има ли ме още.
Дали съм в мрака или съм заря.
Дали ще идвам само нощем,
когато прилепите са стреха...
Ще търсиш с пръсти броеница
във водката, удавена от дни.
И пак с гласа си ще помилваш
на двама ни най-вечните лъжи.
А после... Ще си тръгна тихо.
На пръсти – не, като сълза.
И в дланите ти, безнадеждно скрита,
ще жаря сякаш... твоя съм била.
Мина Кирова
05.2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар