Затварям страница.
За да отворя нова.
Навън се пука изгревна заря.
От хиляди възможности
за порив
избирам тази,
с която да летя.
Без страх от утро,
без въздишки
по мъртвото отминало поля.
Без пропуски
или излишно
по загубите да скърбя.
Отварям се
за всеки полет -
над стръмното оставащи следи.
Където има воля мощна
за живите
с победи без вини.
Затварям страница -
отварям нова.
По белите полета на страстта.
В които житото
се ражда с корен
без страх от смърт,
поквара и тъга.
Мина Кирова
01.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар