КРИСТАЛ

В недрата

на земята

е заченат.

И пази

тайната

благословена.

Тъй чист

и неподвластен

свети.

А музиката

му е шепот

на вселени -

въплътени

в' всеки атом,

електрон...

Кристалът

тихо пее -

животът

е любяща щедрост.

Мина Кирова

01.2010г.

В СВЕТЛИНАТА

Бяло е.

Пирамидата събра

лъчите седем

в сноп от белота.               

Лъч дарен

разтвори порти златни -

изгарят в пламък

мрак и пустота.

Въздух е.

И огън, и вода.

Земята е с корона,

плод и сетива.

Будни са

от полет нависоко.

Жаждата

отново ражда

устрем и душа.

Мина Кирова

01.2010г.

ГЪЛЪБ

Гълъб бял

в прозореца се блъсна.

Три ангелски пера

се впиха в празнота.

Слънчев лъч

обагри в злато чаша,

поднесена тъй плахо

към жадната уста.

Сън ли си?

Знамение? Корона?

Защо ли чак сега

при мен си долетял?

Отдавна спрях

да чакам благосклонен

гълъб бял

на черния перваз...

Мина Кирова

01.2010г.

НЯМА

Няма истина, незаслужена

с работа във градината

на душата ни.

Няма знание, незаработено

и не изпитало с опит

вярата ни.

Няма любов, неизстрадана

в болка, пречистваща

полета ни.

Няма път състрадателен,

не преминал без вопъл

през огъня...

Мина Кирова

12.2009г.