вторник, 23 декември 2014 г.

ТОЧНО ТАКА

Точно така,
както ме сричаш
и едва уловимо
с устни изричаш
най-жадния устрем,
най-тихия порив
да си стреме
и шепот
в тревата на пролет;
да си ласка
дъждовна,
сълзата в очите;
да си ми хлябът
в глада ми
и глътката вино...
Точно така
и толкова точно
те вписвам
в гръдта си
и там те изброждам.
И точно така,
и толкова точно
обичам те още
с огледална
безсрочност.

Мина Кирова
12.2014г.




вторник, 16 декември 2014 г.

НА ЮДА

Няма да плача.
Не и в ръцете ти.
Отдавна забрави
слабостта на жените.
Сълзи и химери
мъгла са в очите,
остане ли само
спомен за силата.

Няма да плача.
Не и в ръцете ти.
Мълчаливо прибирам
последната примка.
Юда е рицар
в душите на слепите.
Аз петна не избелвам
от чуждите ризници.

Мина Кирова
12.2014г.

ТАРАЛЕЖ

Бодат ме мечовете,
прибрани без ножници
невидимо под крилете.

Основите им не смеят
да разтворят пера,
за да не изпадне някое
по ръба на острието си
с думи без връщане.

Назад не е посока,
когато си таралеж
с бодлите навътре.
И удар коварен
ги впива
без милост
в плътта (ти). 

Мина Кирова
12.2014г.

петък, 12 декември 2014 г.

БАЛАНС

Попивам вибрации
малко под или над
слънчевия сплит
където се случват
допирателните
до всичко значимо
или изобщо без смисъл
трепетликите отговарят
вятърът е случаен
не обръщай внимание
на вълните по тревата
когато не докосват
корените ти...
Истинският покой започва
от точката на опазване
на чистотата
на извора (ти).


Мина Кирова
12.2014г.



четвъртък, 11 декември 2014 г.

ДОКАТО СПИШ

В нощи като тази
когато ми липсваш
повече или бегло
едва уловимо
неосъзнато
осезаемо много
незаменимо
безпричинно
и всякак си

(но НЕ изразимо)
си мисля
за връзките между душите -
неразрушимите
от времето и пространство
прегръщам те тихо
в съня ти ритмичен
и тайно си пожелавам
винаги да те има
без никога
никога
никога
действително
да ми липсваш.

Мина Кирова

12.2014г.




сряда, 10 декември 2014 г.

КРУИЗ

Хващам кораба
вместо самолета
по-бавно ще стигна
през бурите на морето
но няма да пропусна
изгревите и залезите
докато гледам отвисоко
множеството
в краката си.

Мина Кирова
12.2014г.



понеделник, 8 декември 2014 г.

НЕ(БЕЗ)СМЪРТИЕ

По "Четирите благородни истини" на Буда

Гледам как
цветята растат
(дори и в саксия);
листата пият дъжда
в гората по залез;
слънчеви зайчета
играят с кълвача,
а децата гълчеят
в пясъчника искрящи...
И някак си отказвам
(в себе си)
да повярвам,
че смисълът на живота
е да спрем
да се прераждаме
(...за да не страдаме!
от привързаност
и желания...).

Мина Кирова
12.2014г.

NO LINE (ON THE HORIZON)

Докато те чувствам
и знам, че те има
пускам котва в душата ти
така, както си заровил
очите си в моята
пръсти в артериите
корени в слепоочията
и знам, че това ме държи
(все още) изправена
на линията на прехода
през която се минава
когато нищо не ти е останало
освен "Здравей, обич моя!"
...
Ти си обратната страна
на луната ми,
кръгла и бяла
в тъмното огледало.

Мина Кирова
12.2014г.




ИН-ЯН


Целостта предполага
да познаваш и мрачната си страна,
но и там ти омръзва да ходиш.
Да изтърбушваш основите на битието.

Да вникваш. Ъглите си да изброждаш.
С меч, метла или огън.
Да възкръсваш.
Във всеки избор на утро.
Да търсиш поука.
Да помниш.
Докато осъзнаеш
(и то безусловно),
че същността ти всъщност
е обич.


Мина Кирова
12.2014г.


петък, 5 декември 2014 г.

БАШ АЗ...

И се разлях...
в многоточия
скоби без думи
в играта на апострофи
много всемислия
и безлуния...
Може би е излишно
толкова да се говори.
Усетът
е първата
ми природа.

Мина Кирова
12.2014г.

ПОСОКИ

"Има два пътя, -
казал мъдрецът, -
пътят на страстта
и пътят на покоя."
Не ти препоръчвам
нито единия от тях,
защото не ходя
в обувките ти.
Страстта е сокът на живота -
в нея забравяш себе си,
заличаваш се
като его,
раздаваш се безрезервно,
откриваш (някое)
от лицата на Бога;
изтощително гониш
летежите си
или нечии други
вменености...
Покоят блажен е -
тръгваш към него,
(малко или много)
уморен от живота
(воден в страстта ти) -
там умът ти е ясен:
връх без емоция;
взорът - широк,
всеобхващащ,
подреден и не просещ
(нищо от другите).
Има и трети -
живот в сивотата:
с нюанси безкрайни,
не търсещи смисъл.

Най-стръмен
остава балансът
в посоките
на безветрие.
!Но душата ти знае
за кой е орисана.

Мина Кирова

12.2014г. 


понеделник, 1 декември 2014 г.

ЧЕРНО-БЯЛ КАДАНС

И някак си почти неусетно
потегляме с призрачен влак,
забравили свойта враждебност
от рани в предсмъртния час

на минало блудно, застигащо
всяка нова заря и възход
с отровени вчерашни мигли
в сълзи от нестихващ потоп.

Разкаяни в своите мисли,
не търсиме прошка, а меч,
отсичащ от всичко не искащо
да извърши отскока напред...

И пак в коловозни спирали
насочваме мишци за впряг,
уж свободен от гняв и от свади,
уж нетленен, премерено благ.

Летим... Или спрели в дъха си,
безвремие просим... Отсрок
на онази безмълвна и обична
синева. В реалност оловна.

Мина Кирова
12.2014г.