неделя, 21 юни 2009 г.

ВИРТУАЛЕН СВЯТ

Да облечеш емоцията в думи;
да нарисуваш себе си в куплет;
да уловиш тревоги, болки чужди,
изстрадани и претворени в теб…

Да бъдеш до душата на приятел,
невидим, тайнствен или с хубав ник;
да вдъхнеш и живот, и нова сила –
нима това не прави те щастлив?

Да разбереш, когато е самотен;
да споделиш летежа му с крила.
И всяка среща да е извор чуден
на мъдрост в песен или във слова.

Животът щом приятел ни дарява,
енергията е потекла в нас –
на благото му, всеки ден да можем
да бъдем и обичаме на глас…

Мина Кирова
06.2009г.


събота, 13 юни 2009 г.

СТАРЕЦЪТ И ПУСТИНЯТА

Изгнаник, във пустинята изпратен,
в началото проклинаше съдбата.
Но там, от огнени лъчи изгарян,
проправи път изстрадан към душата.

Без спътник бе. Единствено звездите
огряваха безмълвно мрака черен.
И най-подир, разкаян и отрекъл
щампи светски, опората намери.

Издигна факел ярък над главата,
подпря снагата върху древен жезъл.
И тръгна с устрем, носещ светлината
пред братята си, идващи след него.

Вървеше старецът с усмивка блага.
И псета хищни, змейове безверни
напускат долината с’ смъртна сянка…
Че друга воля тяхната измести.

Мина Кирова
06.2009г.

понеделник, 8 юни 2009 г.

ВЯТЪРЪТ И КОРОНАТА

Вятърът в короната простенва –
оплетен е от нейните въжета.
Три пласта отговарят с екот
на напор – лекомислена превзетост.

Първият насочил бе стрелата
към избора лъжовен и безпътен.
Че не нагоре гледаше душата,
а в две посоки, уж противоположни.

Вторият надпяваше се тихо
с шепота вълшебен на тревата.
А тя разказваше недоловимо
за порива на кълна към зората.

Третият в ръката меч държеше
и ударите му камбани бяха.
Но не за празник, а за жертва,
че нарушени бяха правилата.

Трите гласа във едно се сляха –
разтърсваха на вятъра юздите.
И той накрая преклони главата,
жигосан със короната на трите.

Мина Кирова
06.2009г.


събота, 6 юни 2009 г.

ВОЛЯ

Когато страхът те застигне,
превърни го във сила и меч.
И взорът ти ясен, него пронизал,
ще лее заря на далеч.

Когато низвергнат се спънеш,
във себе си ти погледни.
Одеждите стари захвърлил,
с живота отново тръгни!

Когато унила душата пропадне,
“Със мен да не бъде това!” си кажи.
И чашата своя напълнил
със благо, отново бъди!

Когато омраза премрежи очите
и паднал в калта си – стани!
Че волята твоя едничка
те кара напред да вървиш.

Когато умираш от болка
и целият свят ти тежи,
тогава роди се отново
и храма във теб съгради!

Мина Кирова
06.2009г.