КОГАТО СИ

Когато разтваряш широко прозорци
и слънчево зайче наднича през тях...
Когато докосваш ме толкова просто,
а всъщност ме дишаш в лавини от страст...

Когато ми шепнеш в звънливо поточе
и пишеш по мене любовни слова...
Рисуваш безвремие в мечтите ми боси
без мисъл леплива за мрачния свят...

Когато ме носиш в сърцето си още
и в жажда разтапяш съмнения, страх...
Тогава съм твоя и вярвам, че може
непорочна да бъда във обична длан.

Мина Кирова
03.2012г.

ТВОЯ

"Прасчо: Как се пише любов?
Пух: Тя не се пише, тя се чувства."
Алън Александър Милн, "Мечо Пух"
 

До взрив на всички мисли,
разтапящи се огнено в покой...
Когато чезнат все излишни
илюзии за време, студ и зной.

До ключ за портите от злато
между колони две от светлина.
Където чувствайки, познаваш...
И знаеш, че съм твоя. В пълнота.

До усет и до вяра. Непокорна
на всяка ревност, завист, суета.
Защото виждам, че го можеш...
Обичаш в бяло. Чисто. И с крила.

Мина Кирова

03.2012г.

МАЛКА СИМФОНИЯ

Фа диез е нотата

по устието на изгрева,
когато поръчваш ми
още мохито

и не знам
цвета на светофара,
до който се целуваме,
нито кога
ще изтръпнат
пръстите от безлуние...

Ми бемол е този,

който все не достига
да пресичаме
невиждащи улици…

Да посрещаме

изгубени залези

докато се превръщаме

в птици

по тротоарите,

обгръщащи синьото…

Фортисимо силно

акорд е от липсата,

почти неизбежна

след всяко завръщане…

Но има ни още.

Още ни има.

Дори да не можем

да чуваме винаги

туптенето вляво

като музика симфонична.

Мина Кирова

03.2012г.

ЗНАЕШ...

Си
небето сутрин
и чашата
с черно кафе
без утайка
сметана и бейлис
сто конски сили
в плюс на безкрайност
червилото по стените
и малката тайна
по бялото на ръба ми
където се пръсват
всички лимити
когато поискаш
да бъда
само дъжд
или слънце
в очите ти...

Мило, обичам те.

Мина Кирова

03.2012г.