ГРАВЮРА

Гравирай се
върху сърцето ми
с най-тънък писец,
с изумруден скрижал.
Така постоянно
нашепвал би,
че душата си вече
в кръвта ми си влял.

Гравирам те
върху сърцето си
с всеки полъх и дъх,
с всяка мисъл и зов.
Така непрестанно
присъстваш ми.
И в душата си нося
импулс за живот.

Гравиран си
върху сърцето ми –

с най-цветна дъга,
назован светлина.
Така неизменно
със мене си.
И в душата ми грееш…
Ти. Машиах. Тук и сега.

Мина Кирова

04.2012г.

НЯКОЙ МЕ ЧАКА

Някой ме чака
в среднощния вятър
врата да отворя,
винО да налея…
И в дланите топли
очи да притвори,
та сънчо да дойде
в покоя унесен.

Някой ме чака
да плисна отнейде
две диви искрици
за огън от обич.
На рамото твърдо
да сгуша покорно
къдрици немирни
след прозата дневна.

Някой ме чака...
Разтворил широко
на сърцето калено
прозрачна завеса.
А вятър му носи
с полъха нощен
вестта, че пътувам
и с мисъл към него.

Мина Кирова

04.2012г.

ОСВОБОЖДАВАНЕ

Разплитам те бавно.

Като плитка,

дълга до кръста.

Разресвам я плавно.

Вълнообразно.

С твоите пръсти.

И пускам по вятъра

всеки възел,

разсечен със обич.

До полет на птица.

Без спомен за рани

от удари сродни.

Не искам да падаш...

Отмъстено

в пустинно море.

Ни в тъжна пощада.

Слаб и безкръвен

след слепи ръце.

А искам да пееш

в простор безмоторен,

свободен от мен.
Високо да светиш…

Мое прекрасно,

любимо момче.

Мина Кирова

04.2012г.

КАМБАНА

Клокочиш ми.
До разрив в стената.
Пропукана
до безобразност.
Неспособна съм
да подреждам
сапунени опери
по лавиците
на правите сгъвки.
Не познавам Сизиф.
Разминах се
някак си
и с крал Лир.
Но Шекспир го помня.
От епизода,
в който ми каза,
че ме предпочиташ
в мълчание
на оголени жици.
Оглушително силно
като вятър в камбана.

Мина Кирова

04.2012г.

РИЦАР БЕЗ БРОНЯ

Лоялен и верен.
Грижовен и нежен.
Обгръщащ и носещ
покоя в нощта.
Даряващ ми огън.
Утеха, надежда.
Защита и обич,
безкрайна дъга.

Приемащ, отдаващ.
До тънка безбрежност.
С всяка нота,
отекваща в мен.
И още... Разливащ,
раздаващ, споделящ.
Товара ми носещ.
Даряващ криле.

Такъв си ми нужен -

рицар без броня.
В деня ми - невидим,

защита и храм.
Със тебе е леко.
Вървя и не споря.
С другар като тебе
животът е дар.

Мина Кирова

04.2012г.