петък, 28 декември 2012 г.

СЛАБОСТ


Опияняваш ме.
Изтръгваш ме от трезвата ми мисъл.
Логическите форми се рушат.
В безвремие
на споделени мисли
очертания се губят
в слятото до кръг.

Възвисяваш ме.
До полет на крило орлово.
Материята чезне в битие.
Когато ме докосваш
като пролет нощем.
Разбунтувана от живото,
що в тинята расте.

Разкрепостяваш ме.
Веригите на стари, чужди вери
топиш до нова същина.
Защото слабост си
на сбъднато поверие.
Едничък смисъл ли е
въплътена любовта.

Мина Кирова
12.2012г.

четвъртък, 20 декември 2012 г.

ШИФЪР


Забравил си да нарисуваш роза
с последния изсвирил влак.
Да ме поканиш, докато тангото
изслушва ни с покорен такт.

Забравил си да разплетеш венеца
от схватките на дивия ни впряг.
А конниците ни препускат, полудели
до скъсване, камшично от заряд.

Забравил си да ме целуваш щуро
по босите, изкъпани пети.
От слънце избледнели, с устрем...
Когато в нас сияещо кънти.

Забравил си... какво е сутрин
с кафето да отпиеш плам.
Обгърна ли те, покорена с чудо.
На цялото сплавта познал.

Забравил си... И как долитам мигом,
дочуя ли детето в теб
да ме зове безмълвно и по име.
В дланта ти обич да сбере.

Забравил си... Но пазя тайно всичко.
На твърд, непатинирал диск.
Поискаш ли, ще го разплитам фино.
Ти само шифъра ми запомни.


Мина Кирова
12.2012г.

неделя, 9 декември 2012 г.

ЛОЗАТА


Отдавна спря да ме очакваш.
Кафето от машина прекипя.
Дори да идвам с преспите, навяти
от дрипава и неразбрана самота.

Отдавна спря да ме познаваш.
В очите ми намерил своя бряг.
Приел те целия. С прибоя, сякаш
единствен си от бури оцелял.

Отдавна спря да се потапяш
в дълбоко на безпаметни води.
Прие ги, неизменни като вятър.
Обрулващ те до голо, но щастлив.

Отдавна спрях да се надявам,
че в този двор от зреещи лози
със нежност ще подрежеш всяка...
За да може в сока й да се родиш.

Мина Кирова
12.2012г.

петък, 30 ноември 2012 г.

УСТРЕМ

Ще се завърне
слънцето на колесница.
И поривите щедри
в двойния си впряг.
Снагата ще укрепне.
Справедливата десница
ще отсича с точност
огън фин
от плътен страх.

Ще пеят химни
ангелите приземени.
Със туники от злато
и печат за чистота.
Прибоят ще приглася
с дъх на неизменност.
И волни ще покълват
засадените жита.

И пак ще греят
снопове на светлината.
Събрани с тиха ласка
и усмивка в утринта.
Ще има извор...
Път, посока с вятър.
Щом жив остава
пламъкът
от твоята искра.

Мина Кирова
11.2012г.