ДИАГОНАЛИ

Широкият смисъл,
пътеки без воля,
кръжене, растеж,
поникване, смърт...
Два облака бели
са спрели над мене -
има ли, има
точка пресечна?
Луната е кръгла,
вълкът си е вълк.
Някак си пак
неуловимо
пресрещам
истина гола,
изболяна до стръв.
Някак си пак
отново е вчера
и вниква безкрая
в обич и кръв.
Отново е скука
повторено салто,
реките обливат
безбрежност добра.
Великото никак
не търси случайност -
живее за себе си
в лъч светлина.

Мина Кирова
02.2016г.

ХАРЕСВАM (TE)

"Харесвам" е въпрос на настроение.
Броилка от хиляда и до сто.
Започва с него първото вълнение
и с отрицание завършва зло.

"Харесвам" е въпрос на възприятие.
Изгнание за някой, удар от капчук.
Изненадата, че някак си забавен,
значим и нужен, докато си още тук.

"Харесвам" е обозначение за нищо.
По-слабо от привързаност и стон.
Не се побира в прашна недействителност
и от обич не извайва цял потоп.

"Харесвам те" най-лесно се забравя
с появата на нов желан обект.
Но виж, обичаш ли, тогава няма
с какво любимия да бъде заменен.

Мина Кирова
02.2016г.

НАЧАЛО

Уча се.
Уча се да живея.
Заради себе си.
След пълната загуба
на целия смисъл,
на всяко значение;
на вярата
и на волята,
на любимите ми въпроси
"Защо?".
Уча се.
Да прохождам
в безветрие.
И усилието да не води
до изтощение.
Уча се.
По малко
да обичам и себе си.
Започва се.
Пътят пред мене е.

Мина Кирова
02.2016г.

С ОЧИТЕ НА СМЪРТТА

Загледам ли в очите на смъртта,
загубва всичко смисъл и значение.
Немеят знаци с явна пустота;
а волята се сменя с миг безверие.

И глъхнат сенки в светлия си мрак,
скръбта повяхва от ненужна слава.
Достойнство или чест играят там,
където живият за любовта забравя.

Обръщат се стените. Подът е таван
за глухия, презрял неволята преживе.
Загърбили и подиум, и блуден храм,
се учим да живеем без да е умиране.

Да. Загледани с очите на смъртта
бледнеят всичките ни дневни грижи.
Животът ни достига крайния си праг,
благодарим ли, че от всичко имаме.

Мина Кирова
02.2016г.

* * *

Поисках си почивка. И ми даде.
На стръмното в обветрения скат.
Закотвила ръцете си съм спряла
да питам и да търся до откат.

Но нишките на волята са тънки.
И тежко е за пробващия в страх
каква е силата ти да не стъпваш
в капана негов - от невяра ад.

Простени да са всички слепи...
Невиждащите също дирят път.
И слава нека да покрие всеки,
сторил място на прозрелия отвъд.

Мина Кирова
02.2016г.

ЗАВЕЩАНИЕ

Прошепвам те. В полуанфас.
Намирам те по пулса на живота.
Щурецът ми повтаря с твоя глас
до дъх последен с воля да се боря.

Да бъда изгрев. Да съм ти река.
От блатото да вадя диаманти.
Да виждам в тъмнината светлина;
да паля свещи - не, а ярки факли.

И в бурята за кораб като фар
да нося пристан и защита тиха.
Завет единствен и олтар без страх
е любовта, в кръвта до сол пропита...

Нашепвам те. И скътано без глас
повтарям си щастливо, че те има.
Вълшебствата са другата страна
на всяка пропаст и на всяка зима.

Мина Кирова
02.2016г.

ЗАБРАВА

Забравям те. От прекрояване.
Задъхана от сенки те зова.
Живот ли е, ако не чакаме?
Тинята не ражда свобода.

Живот ли е, ако повтаряме
пътеките утъпкани в снега -
от работа и битки побеляваме.
И в скуката не търсим сетива.

Въртим се в кръг. Растат годините.
А в стъпките на нашите деца
надежда сеем, че невинното
ще израсте до обетована земя.

Забравям се. До необятност.
От сенките извайва се стръвта.
Животът е неспирно преотваряне
на стар прозорец с нови небеса.

Мина Кирова
02.2016г.