Това беше хубаво. Непремълчано.
Готово за посев. Във мрака.
Изстискано от ребрата и преболяно,
че никъде никой не чака.
Това беше призив. Към самотата.
Предтеча на бягство от ада.
Обсебване. И каляване на стомана.
След изгубване в мъртво начало.
Това беше всичко. В няколко реда.
Краят на пълна невзрачност.
Да се гаврят с душата ти вечно
е поносимо само от дявол.
Мина Кирова
03.2016г.
вторник, 8 март 2016 г.
И АКО ПАК
И ако пак сънувам мрачния
живот, прелял от петолиния
по гвоздеите, на които алчните
жили ми бодат годините...
Недей да чакаш, приласкай ме,
жадуваща за обич непреклонна
пред белите коси и здрача,
витаещи след гръмко сбогом...
И ако пак погубена от мрачния
късмет, подай бокала
със билките ти - тучни пасбища,
събрали огън на здрачаване...
От залеза до изгрева смълчани
във шепите ти - обич без поквара
ела, подай ми я и цялата
не стига никога раздялата!
Мина Кирова
03.2016г.
живот, прелял от петолиния
по гвоздеите, на които алчните
жили ми бодат годините...
Недей да чакаш, приласкай ме,
жадуваща за обич непреклонна
пред белите коси и здрача,
витаещи след гръмко сбогом...
И ако пак погубена от мрачния
късмет, подай бокала
със билките ти - тучни пасбища,
събрали огън на здрачаване...
От залеза до изгрева смълчани
във шепите ти - обич без поквара
ела, подай ми я и цялата
не стига никога раздялата!
Мина Кирова
03.2016г.
понеделник, 7 март 2016 г.
ПЪТЯТ НА СТРАСТТА
Всяка страст е с миризма на пепел,
задави ли с неслепващи парчета.
И носи ни смъртта утеха крехка
след стръмното погубило ни ехо.
Бледнеят след пожара дръзки думи;
не чака никой първата награда.
Че обещанията луди са и кухи,
застигне ли ги разум безпощаден.
На кръвна дан и бурна клада
обрича тя душа, сърце и тяло.
Илюзии горят, мени се нравът,
стомана се кове, но само бяла.
Тъй огънят белязва безпризорен,
от вятър гонен, без вода разпален.
Но виж, в камината ли е положен,
да топли може - тихо до жарава.
Мина Кирова
03.2016г.
задави ли с неслепващи парчета.
И носи ни смъртта утеха крехка
след стръмното погубило ни ехо.
Бледнеят след пожара дръзки думи;
не чака никой първата награда.
Че обещанията луди са и кухи,
застигне ли ги разум безпощаден.
На кръвна дан и бурна клада
обрича тя душа, сърце и тяло.
Илюзии горят, мени се нравът,
стомана се кове, но само бяла.
Тъй огънят белязва безпризорен,
от вятър гонен, без вода разпален.
Но виж, в камината ли е положен,
да топли може - тихо до жарава.
Мина Кирова
03.2016г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)