UN AMORE GRANDE

Вкоренена.
До центъра на земята.
Присъща.
Неизменна.
Живяна.
До вяра и святост.
До неподвластност.
Велика
и постоянна.
Пълноценна
и сляпа.
За всеки останал
с тъмни желания
недопуснат
във храма.
Съкровена и топла.
Бранеща, жадна.
Непорочна
от пълноводност
за всяка измяна.
Единствена,
същностна, пряма.
Искрена и желана.
С всяко дихание.
Un Аmore Grande.

Мина Кирова

02.2013

В ТВОЯТА ЦВЕТНОСТ

Желая да те помня все така…
Потънал в себе си,
макар и тъжен.
Пресичащ на безумството дъжда.
Безвластен
над страстта ни пълнокръвна.

Кипящ във пищната си жар.
Най-искрен
и дори бездънен.
Остава ли поне по мъничко от нас
в очите ти…
Обгърнали ме с въглен.

Желая да те помня все така…
На дивото
ръба владеещ.
В най-тъмната от страх тъга,
най-свидното
безцелно не пилеещ.

Където онемели птици спят.
От вихъра
на помирени сфери.
И няма брод, и няма път
към цялото,
в "завинаги" споено.


Мина Кирова
02.2013г.

(Р)ЕВОЛЮЦИИ

Затънал в личната си драма,
не виждаш другия до тебе -
че той във същото се дави
и носи непосилно бреме:

за хляб насъщен да се бори.
Не ден и два – с по сто години.
Да плаща ток, вода, тревоги
от джоб продънен от безмилост.

Под кредити да се извива
за дом на бягащите си деца.
Че вън, уж чуждата чужбина
от майка по е мащеха добра.

И пак, от страх да не загубиш
мизерна плата за лекарства,
главата си навеждат гузно –
и скриваш се зад “Да, така е”.

Превиваш гръб. Мълчиш. Работиш.
Да свържеш някак двата края.
Робуваш на живот хомотен...
Но рЕеволюции страхът не прави.

Мина Кирова

02.2013г.

READY FOR LOVE

Не си готов. Да ти се случвам.
Прииждаща със пролетни води.
С разкъсана от тичането будност.
Преминала през бури в сто мъгли.

Не си готов. За полет с устрем.
Илюзиите произвеждат страх.
Че няма как отново да се впуснеш
в сметаната на пагубния мрак.

Не си готов. Но ти се случвам.
След вчера. От изронени бразди.
В които някак си благополучно
опазих зърното от зли слани.

Не си готов. А може би си всъщност.
На дъното, от пошлости разбит.
Когато най не чакаш и не търсиш,
застига те. Внезапна като взрив.

Мина Кирова

02.2013г.

ЖАЖДА

Солен си.

Ухаеш на пяна.

Обливаш на воля

безбрежния бяг.

Когато докосваш ме

толкова святост,

че вплитам в усмивка

шишарки и сняг.

Покой си.

Излъчваш промяна.

Превъртаща смело

кормило в каданс.

Когато до черно,

от толкова бяло,

оплиташ лиани

в излишен анфас.

Умел си.

Зареждаш отмяна.

На грешни команди

без милост и страх.

Когато обичаш,

си толкова жаден...

За сол от живота.

Едничка.

С не повтарящ компас.

Мина Кирова

02.2013г.

ДЕТСТВО ТВОЕ

Отвори си любимата книжка
за златни, отминали дни.
В които си тичал безгрижно
с най-босите детски пети.

Където хвърчилото ярко
прегръща небесния лик.
И всяка идея е святост,
с изсечен от мощ обелиск.

Разкажи ми и още за вяра.
За волята, в устрем към връх,
белязан от нощи за двама.
За всяка пътечка и стрък...

Отвори си любимата книжка,
в сърцето опазена с щит
от патина, тъма и безнищност.
Та в мен... исполин да родиш.

Мина Кирова

02.2013г.