Понякога
си безцелно добър...
Но само, когато решиш
да пропукаш стените...
В ъгъла на невъзможността,
преминаваща в излишност.
Понякога
си извечно могъщ...
Но само, когато решиш
да поправиш вините...
Насадени отвъд яростта,
рушаща всяка взаимност.
Понякога
непоносимо крещиш...
В непревзети, немои земи
за още и още пространство.
Но само, когато решиш,
че щедростта е безвластност.
Понякога
непоправимо болиш...
Недостигнал обетован предел
в целостта споделена.
И само, когато решиш
обичаш на скорост екстремна.
Понякога...
И както решиш.
Но не е ли само тогава
…случайно явление?
си безцелно добър...
Но само, когато решиш
да пропукаш стените...
В ъгъла на невъзможността,
преминаваща в излишност.
Понякога
си извечно могъщ...
Но само, когато решиш
да поправиш вините...
Насадени отвъд яростта,
рушаща всяка взаимност.
Понякога
непоносимо крещиш...
В непревзети, немои земи
за още и още пространство.
Но само, когато решиш,
че щедростта е безвластност.
Понякога
непоправимо болиш...
Недостигнал обетован предел
в целостта споделена.
И само, когато решиш
обичаш на скорост екстремна.
Понякога...
И както решиш.
Но не е ли само тогава
…случайно явление?
Мина Кирова
09.2012г.