БЛАГОДАРЯ ТИ!

Ти светъл лъч

в душата ми прорязваш,

и огън жив си,

изгарящ ме

до бяла същина.

С топлина от звуци

ме заливаш и ме галиш,

и музика за мен

са твоите слова...

Пречистваш ме

и преоткриваш –

вълшебница съм

в твоите очи.

Като бяла гургулица

мен закриляш

и с лекота рисуваш

най-добрите ми черти.

И ангел съм,

и цвете, и корона;

свободен полет,

в тебе устремен...

Погалиш ли ме с поглед,

съм готова

да бъда най-прекрасното,

което виждаш в мен.

Благодаря ти!

Мина Кирова

01.2009г.

УТРО

Със синьото,

в очите ти пленено,

ти идваш

в златото облян

на новото,

непокорено

от илюзиите утро

 с‘ слънчев плам.

Усмихваш се

и приласкаваш

снагата натежала

от ласките ти снощни.

Отпусната съм,

ненаспана,

но щастлива

под ръцете ти гальовни.

Притискаш ме

в обятията нежно,

сякаш никога

до този миг преди

не си ме вкусвал

и с наслада

отпиваш

сънените ми очи...

И пак

с усмивка ме поглеждаш,

потапяш погледа си

в мене умълчан...

Прегръщаш ме.

И шепнеш нещо,

което вече

може би го знам...

Мина Кирова

01.2009 г.

LOSING MY RELIGION

Здравей! Добре дошъл във моя дом!

Влизай, настанявай се, бъди си у дома!

Аз ще поседна тук за малко... че така

съм уморена от препускане и бран.

Какво да браним вече в себе си, кажи ми?

Мечтите – споделени със случаен лунатик;

уменията на магьосник, раните си, дните,

в които радостта гостува на сърдечните шеги?

Доверието в нечия лоялност или рамо;

сълзите ли горчиви, проправящи си път?

Разбирането, че сме грешници и само

един единствен ни е съдникът отвъд.

Идеите ли, дадени от него за напредък,

или техния градеж, за да пребъдат в плът?

Вярата, че може би от утре най-накрая всеки

промяна ще започне, но от себе си и тъй

към по-добро светът ще тръгне, за да има

и детски смях, и топлина, светиня, извор чист...

За да отпиваш за малцина истината зрима

ти знаеш, че на съвестта си първо си длъжник...

Мина Кирова

01.2009г.