В ТВОИТЕ ЗНАМЕНА

Пулсираща, дива,
непреклонна, щастлива
избухваща, непоколибима
вярна, непоклатима
истинска, жива
стихийна и тиха
скрита, дълбока
жадна, жестока
пазеща, даваща
обгръщаща, давеща
прощаваща, нежна
чиста, безбрежна
видяна и неразбрана
и тук, и я няма...

армийо пълноводна
от благослов и прокоба
същността ти пулсира
в зениците твои, любими!

Мина Кирова
08.2015г.

ЛЮБОВТА МИ БЪДИ

Бъди ми и първата,
бъди и последна;
като вятър нехаен;
като жива вода;
като вихър на пламък
докосващ най-нежно
на нестинарка душата,
летяща с жарта...
Бъди утоляващ,
бунтуващ, охлаждащ;
на стръмното порив,
в пустиня - солта;
на дървото ми - корен
на децата - бащата;
бъди ми и хляба
и завивка в нощта...
Нека си пръв -
нека последен
очи да целуваш
за теб от сълза.
Само бъди
като нея - безмерен:
да знам, че е жива
дори и в смъртта!

Мина Кирова
08.2015г.

БЕЗ ЖАК ПРЕВЕР

Можеш ли?
С три клечки кибрит
да възпламениш
онова, което следата не помни?
Скрито зад хиляда платна;
по презумпция неугасващо;
тлеещо в дълбокото на жарта...
Сигурен ли си, че я има?
Пазиш ли ключа
за вратата,
зад която остави
три тона облаци?
С три клечки кибрит
ще запалиш ли
огъня
в края на всяко начало?

Мина Кирова
08.2015г.

ПОМЪДРЯВАНЕ

Отучих се да правя
всичко, което ме дразни -
най-добрият учител
вероятно ще се окаже
не приятелят, а врагът ми.

Мина Кирова
08.2015г.

(НЕ)ПОЕЗИЯ

звучи достоверно
мелодично ритмично
саркастично риторично
драматично комично
не(на)временно
но не и прилично
произтекло ли е
от ума и сърцето
задълженията са за тези
които чакат възмездие
но не вярват (че има)
нито пък търсят (всячески)
второ пришествие
"нищо не ти обещавам"
е най-вярното нещо
което съм чувала някога

Мина Кирова
08.2015г.

РЕВАНШ

бях ти обещала реванш
за три чаши (бърбън)
четири празни стола
и соната за пресъхнали кладенци
(вместо очи и сърце)
на пиано само с черни
(или бели) клавиши
но просто ти докладвах
не мога да си вдигна колената
по-високо от бягство
вятърът не е място
където се свиват платната
разстреляха пустотата
твърде рано
между вчера и днес

Мина Кирова
08.2015г.

ВПРЯГ

Изсветляваш... след здрача от сенките -
толкова много тъга откъде ли събра?
Все забързани бягаме с времето,
а то ни отнема години за друга съдба.

Просветляваш... изплъзваш се огнено -
ветровете не смогват да стигнат върха.
Ти все повече властваш над мокрото:
събираш за мен чистите капки в дъжда.

Разтоварваш... до олекнали прешлени -
ще устискам ли мишци за теб след калта?
Тя е топла, омекнала, непремерена...
Знам, ще изваеш от нея
не ребро, а душа.

Мина Кирова
08.2015г.

БЕЗВЕТРИЕ

Безветрие по палуби и мачти -
платна ненужни от покоя спят.
Навярно чайките така проплакват,
когато ги изгуби утринта.

Навярно и въпросите немеят,
безмълвни сякаш в убедеността
на всеки дръзнал да съзрее
в собствената си умора и тъга.

Но сигурно е, че се връща
последствието като ранен вик
в утробата на мащеха
или пък в къшей,
изтръгнат от устата
на старик.

И сигурно е, че едно не можем:
на счупеното да закърпваме сърце;
да се завърнем там, където носи
майка богородно своето дете...

Безветрие в платна и скрипци
привързва утрото на камен бряг.
Нетърсена и мъдростта не пита
живот ли е животът след смъртта.

Мина Кирова
08.2015г.

НЕМОЖЕНЕ

Бих си взела от онзи момент,
в който тръгват различни посоки;
малко тръни, да не скърцам по теб
и остатък от свещи след снощи.

Бих поискала някаква смърт
да не диша в гърба ми оголен -
ти пожела да е труден светът;
да израствам от болка до корен:

от плътта си - в заблуди и гняв,
от който се раждаш; да съмвам
в нечий укор, в изгарящ ме нрав
или просто ненужна и скучна...

Бих в забрава посяла тъга
от поуки, от мен неживяни.
Но простете, не мога така -
чужд живот
като свой
да повтарям.

Мина Кирова
08.2015г.