САМОДИВСКО

По пълнолуние ще се събудя.

По пълнолуние – от бяла свила.

И там, в лъчите среброструнни,

огньовете ще топлят тихо.

В косите вплели светла незабрава

с галопа на жребците степни.

Където всяка страст необуздана

е извор на живот и вечност.

Където още плачат самодиви,

накичили очи със билка от сърцето.

Запазили до край непобедима

онази воля да обичаш до последно.

По пълнолуние ще се събудя...

Със теб и без... От невъзможност.

Да съм ти дъх и жаждата, най-нужна

в мига на твоята безбожност.

Мина Кирова

09.2013г.

КОГАТО МЕ ОБИЧАШ

Разцъфнала съм. Като вишна.

В полето на течащата река.

Където волна срещам вихър

и пускам по водата хвърчила.

Разлистена съм. Детелина.

Но не със четири, а с пет листа.

И мога да летя от безпричинност,

щом моята е в твоята ръка.

Възкръснала съм. В цвят и огън.

Събирани за зимните ни дни.

Със ревност пазени от злоба,

не посланила ни, когато ни боли.

Безмълвна съм. В безкраен обръч.

В най-финото на сбъднат час.

И има ме. Със устрем непорочен.

Когато ме обичаш... е така.

Мина Кирова

09.2013г.