Далечен гръм
разцепи небосвода.
И едри капки дъжд
закапаха в нощта.
Заблъскаха посоки
в празния прозорец,
а вятърът оголи
оглозганата тишина.
Отлетяла птица
зениците затвори.
Пустинята погълна
дълбоката вода.
Мина Кирова
08.2009г.
В Долината на цветята
кърваво червен е
залезът.
Сатенено и бяло е
хилядолетното
очакване.
А вятърът е нажежен
от песен на щурче
примряло.
В жадувано спасение
разлива се дъждът
по вените.
Мина Кирова
От допира
на устните горещи,
от жаждата,
изгаряща без дъх,
избухват
огнени и звездни
две длани,
устремени да дадат
и обич,
и опора, и вода -
тъй жива
и от извор стар -
с омайно биле
тя опива
и вдъхва ни живот
с любов
на Феникс пак...
Мина Кирова
08.2009г.
За твоята усмивка
зажадняла,
прииждам
с пролетните ветрове –
заливам те с безбрежност
и с омая
на звездни светове,
по които
оставили сме отпечатък
от преплетени нозе,
а дланите ни загоряха
от сливане
на ангелски криле...
Мина Кирова
08.2009г.
