Всяка страст е с миризма на пепел,
задави ли с неслепващи парчета.
И носи ни смъртта утеха крехка
след стръмното погубило ни ехо.
Бледнеят след пожара дръзки думи;
не чака никой първата награда.
Че обещанията луди са и кухи,
застигне ли ги разум безпощаден.
На кръвна дан и бурна клада
обрича тя душа, сърце и тяло.
Илюзии горят, мени се нравът,
стомана се кове, но само бяла.
Тъй огънят белязва безпризорен,
от вятър гонен, без вода разпален.
Но виж, в камината ли е положен,
да топли може - тихо до жарава.
Мина Кирова
03.2016г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар